Известно време Корва мълчаливо дъвка сандвича.
— Capisco. — Той захапа още парче от сандвича и започна да го дъвче замислено. — Например ако се опитам да накарам Фарли да признае, че си убил Лари Кейн, мъчейки се да спреш избиването на хората, то Бранд ще знае предварително, че ще го разкрием и ще може да се подготви.
— Точно така.
— И колкото повече разбивам показанията на Фарли, толкова повече Бранд ще бъде в състояние да излезе с версия, която се приближава повече до истината, дори ако на места противоречи на показанията на Фарли, а ти всъщност не желаеш това, защото искаш да изобличиш Бранд като пълен лъжец. Нали така?
Тайсън не отговори.
— Добре, основанията ти може да са малко смахнати, но тактиката е разумна — каза Корва. — Не искам да помагам на Пиърс да помогне на Бранд. А ти искаш да си върнеш. Ясно. Ще пропуснем разпита на Фарли, като ще си запазим правото да го извикаме отново. Що се отнася до случая на погребалната могила, бих могъл да го разпитвам цял месец но пак няма да мога да втълпя на съдебния състав това, което ми каза току-що и в което аз вярвам. Ще оставя този въпрос настрана докато или ако решим да го извикаме отново за разпит. Можем да ги оставим да спечелят този рунд. Единственият въпрос, който си задавам е: къде, кога и как ще изобличим Стивън Бранд като убиец?
— След като застане на свидетелската скамейка и излъже.
— Мога да го направя, докато го разпитвам или чрез някой от нашите надеждни свидетели. Или пък мога да се опитам да го направя чрез твоите показания.
— Ще видим. Бъди готов за импровизации.
— Да, за импровизации — изсумтя Корва. Той се приведе над масата, облегнал ръце на купчина книги и каза на Тайсън: — Искам само да ти напомня, че подсъдимият си ти, а не Стивън Бранд. Ти си онзи, когото наричаме обвиняем. Аз често се съобразявам с желанията на клиентите си, поради което много от тях са в затвора. Ти си човекът, който ще трябва да живее с резултата от този процес. Ако виждаш в процеса заклинателен ритуал, и ако би се чувствал по-добре, докато бележиш чертички на стената на килията си, ще се опитаме да го направим така, както ти искаш.
— Добре. Радвам се, че мненията ни съвпадат.
— Чудесно. Искаш ли сандвич?
— Не.
— Нито пък аз.
Съдът се събра отново в два часа следобед и полковник Спраул каза на Корва:
— Свидетелят е ваш, господин Корва.
— Защитата няма въпроси към свидетеля, ваша милост — отвърна Корва.
В залата настъпи раздвижване и полковник Спраул погледна строго към зрителите. След това се обърна отново към Корва.
— Не искате ли да го разпитате? — попита той.
— Не, ваша милост. Запазваме си правото да извикаме отново свидетеля по-късно.
Полковник Спраул сякаш подтисна желанието си да свие рамене, след което се обърна към полковник Муър.
— Има ли въпроси от съдебния състав?
— Съдебният състав има въпроси, Ваша милост.
— Понякога идеята за съдебни заседатели, които могат да задават въпроси, ми харесва — каза Корва, навеждайки се към Тайсън. — А понякога не ми харесва. Да видим дали този път ще ми хареса или не.
Полковник Спраул даваше указания на съдебните заседатели:
— Формата, под която реших, че ще можете да задавате въпроси, вече ви беше обяснена в указанията, дадени преди процеса. Можете да задавате въпросите си лично или чрез председателя на съдебния състав, полковник Муър. Освен това ви напомням, че въпросите към свидетеля не трябва да бъдат подвеждащи, не трябва да показват предупреждение, трябва да се отнасят до показанията на свидетеля и да служат за изясняване на някакъв проблем, трябва да бъдат кратки и ясни. Ако имате някакви съмнения в допустимостта на въпросите си, можете да ги напишете и да ми ги представите. Ако зададете въпрос, който намирам за недопустим, няма да разреша на свидетеля да отговори. Полковник Муър?
Полковник Муър погледна в бележките си и каза:
— Майор Синдъл ще зададе първия въпрос към свидетеля.
— Господин Фарли, помнете, че все още сте под клетва — каза Пиърс на Фарли, след като се изправи.
— Да, сър — отговори Фарли от инвалидната си количка.
Тайсън изпитваше ясното усещане, че дори след близо две десетилетия Фарли все още се смущаваше от авторитета на военната униформа и порядки. Тайсън изпитваше силното желание да го разтърси и да му напомни, че е цивилен.
Майор Вирджиния Синдъл се наведе към Фарли и го попита:
— Господин Фарли, вие казахте, че сте изстреляли няколко куршума към хората, които са се опитвали да избягат. Уцелихте ли някого от тях?