— Викаха ли ви често да присъствате на тези претърсвания със събличане на цивилни лица? — попита Пиърс.
— Винаги. Това беше всеобща практика. Този тип претърсвания можеха да се извършват само под надзора на офицер или старши сержант. Трябваше да се провеждат колкото се може по-тактично и деликатно, доколкото позволяваше обстановката. Мое задължение бе да изпълнявам интрузивната част на претърсването.
— Каква беше тази интрузивна част?
— Интрузиите във вагината и ануса. Понякога противниците свиваха документите на руло и ги поставяха в алуминиева тръбичка, пренасяна по този начин.
— Като се основавате на предишния си опит, бихте ли казали, че наблюдаваното от вас на могилата е било необходимо или законосъобразно претърсване?
— Не мисля. Струваше ми се, че това е просто… Как да го кажа?… Почти сексуален акт.
Корва и Тайсън едновременно се спогледаха.
— Този човек е просто нагъл — отбеляза Корва. Пиърс погледна остро към масата на защитата, после каза:
— Сега бих искал да ви попитам за мнението ви за оскверняването на мъртвите тела на противниковите войници, които са били повити за погребение?
— Ваша милост, защитата възразява — изправи се Корва.
Полковник Спраул се извърна към Корва с израза на човек, който е бил прекъснат грубо, докато е слушал нещо интересно.
— Какъв е характерът на възражението ви?
— Ваша милост, защитата ясно разбира, че прокуратурата се опитва да покаже някаква връзка между предполагаемите събития, случили се по-късно същия ден. Ние не възразихме срещу част от тези показания, но мисля, че това вече продължи достатъчно дълго. Всъщност то придоби малко нецензурен характер, който може да е от интерес за някои хора, но има малка връзка с делото, върху което работим.
Спраул се замисли за момент върху думите му, после каза на Пиърс:
— Полковник, в продължение на около час слушахме показанията на свидетел, който е бил на близо двеста метра разстояние от погребалната могила. Сега ще ви разреша да продължите, но очаквам, както ви казах и на предишното ни заседание, че онова, което ни представяте, има някаква връзка с обвиненията, за които сте положили клетва. Възражението се отхвърля.
Пиърс кимна, сякаш полковник Спраул беше казал нещо интересно, след това се обърна и продължи да разпитва Бранд за оскверняването на труповете на противниковите войници.
С мъчителни подробности Първи батальон на рота „Алфа“ продължи марша си към селото Ан Нин Ха и болница „Милосърдие“. Спомените на Тайсън за онзи дъждовен ден съвпаднаха с тези на Бранд, и той дори се учуди на изклкочително добрата му памет. А когато Бранд не си спомняше нещо, просто казваше, че не си спомня.
— Докторе — каза Пиърс на Бранд, — събитията, за които ви разпитвам, се отнасят до приближаването на взвода ви до тази болница. Тези събития са описани в известна степен и в книгата, озаглавена „Уей: смъртта на един град“, написана от Андрю Пикард. Вие всъщност дали ли сте му някаква информация за написването на тази книга?
— Да.
— Четохте ли книгата?
— Да.
— В общи линии каква част от разказа на господин Пикард се основава на информацията, която вие сте му дали?
— Голяма част от описаното в писмена форма от него се основава на устните ми разкази, но има и някои подробности, които аз не бих могъл да му дам.
— Какви например?
— Имената на някои от служителите в болницата. Той ми каза, че е говорил с една оцеляла от болницата — сестра на име Тереза — на която се позовава по-късно в книгата си.
Пиърс отдели още известно време на проследяването на историята на написването на книгата, после попита:
— Като фелдшер на взвода, къде обикновено се намирахте в строя?
— Обикновено по време на поход се движех с командването на взвода. Това, което наричахме командване, се състоеше от командира на взвода, един или двама свързочника и медицинското лице. Когато взводът спираше за през нощта, сержантът на взвода също се присъединяваше към нас в средата на охраняемия периметър и там образувахме командния пост.
— Така че обикновено сте се намирали непрестанно, ден и нощ, близо до командира на взвода, лейтенант Тайсън?
— Да.
— Добре ли го познавахте?
— Толкова добре, колкото можете да опознаете човек, с който сте били заедно ден и нощ в продължение на десет месеца. Естествено имаше непреодолима бариера за истинска близост, дължаща се на факта, че той беше офицер, а аз обикновен военнослужещ. Но понякога ние наистина си споделяхме някои неща.