— Как бихте описали взаимоотношенията си с него? Бранд се обърна и погледна към Тайсън. Той му се усмихна по начин, който самият Тайсън и всички останали, които видяха усмивката му, определиха като идиотски.
— Между нас имаше някои различия — каза Бранд, обръщайки се обратно към Пиърс, — но в общи линии се уважавахме взаимно. Той често оценяваше високо работата ми.
— А вие често ли се възхищавахте от него?
— Често бях впечатляван от способността му да води хората — усмихна се отново Бранд. — Изглежда беше роден водач. Случвало ми се е да му се възхищавам.
Докато слушаше как Пиърс изяснява отношението на Бранд към него, Тайсън установи с изумление, че фелдшерът Бранд е имал изключително високо мнение за лейтенант Тайсън.
Пиърс продължи още известно време в тази насока и Тайсън реши, че е много хитро от негова страна да вмъкне този личен елемент между епизода на погребалната могила и онова, което предстоеше.
— Докторе — каза Пиърс, — още един последен въпрос преди предстоящата ни почивка. Като фелдшер на взвода смятате ли, че лейтенант Тайсън беше подобаващо загрижен за психическото и физическото състояние на хората си?
— Възразявам, ваша милост — изправи се Корва. — Доколкото ми е известно свидетелят няма подготовка в областта на психиатричните заболявания, а и бих искал да посоча, че по времето на събитията за които говорим, той е бил само двайсет и три годишен член на военно-санитарния корпуса не лекар на средна възраст.
— Възражението се приема. Полковник Пиърс, желаете ли да направим прекъсването сега?
Пиърс не възнамеряваше да излезе в обедна почивка точно след този момент от разпита.
— Бих искал да перифразирам въпроса си, ваша милост — каза той.
— Моля.
— Докторе — обърна се Пиърс към Бранд.
— Възразявам, ваша милост — Корва отново беше на крака.
— На какво?
— Ваша милост, нямах нищо напротив полковник Пиърс да се обърне досега трийсет-четирийсет пъти към свидетеля с титлата „доктор“. Но сега, когато се опитва да поиска някаква ретроспективна медицинска оценка, аз мисля, че обръщайки се съм свидетеля с титлата „доктор“, той се опитва да придаде по-голяма тежест на мнението му.
Спраул се замисли за момент и каза:
— Възражението се приема. Полковник Пиърс, може би бихте искали да имате повече време, за да перифразирате въпроса си. Съдът обявява прекъсване на заседанието до тринайсет и трийсет часа.
Тайсън и Корва бяха седнали в модерните шведски кресла от двете страни на ниската масичка от светло дърво в апартамента на Корва в жилищата за несемейни. Корва беше поръчал да им донесат кутии със суха храна за обяд от Офицерския клуб.
— За твоя сметка е — обясни той на Тайсън. — Дадох им твоя номер.
— Благодаря. Почивката е кратка — вметна Тайсън.
— Да. Спраул разбра, че Пиърс и Бранд ще продължат да говорят още доста дълго време. Виждал съм показания пред военен съд, които продължават до десет часа вечерта. Няма нужда да се притесняват, че съдебните заседатели могат да се отегчат. Или че ще трябва да плащат извънредни на съдебния стенограф или на охраната. — Корва забоде вилицата си в чинийка със студена макаронена салата. — Разкажи ми всичко за моралната корумпираност на доктора — каза той. — Каква е била причината за епизода с пиявиците в оризището?
Тайсън кимна.
— Участвал ли си някога в тези операции по завземане на селища съвместно с виетнамската национална полиция?
— Само веднъж — кимна Корва. — И това ми дойде много.
— Напълно си прав. Моята рота участва в четири или пет такива. След като оградяхме селището призори, местната полиция — шибаното им Гестапо — пристигаше с американски хеликоптери. След което започваха да се мъкнат напред-назад с новоизгладените си униформи и да провеждат разпити и претърсвания. Така ли беше и там, където си бил ти?
— Доста подобно.
— На американците не им се разрешаваше да влизат в селото. Това, което ставаше между полицията и селяните, не беше за очите на американците. Но американските офицери понякога влизаха вътре, за да обсъдят координирането на действията си с шефа на Гестапо. Влизал съм няколко пъти. Бранд, като медицинско лице, също можеше да влиза.
— Онова, което се случваше там го забавляваше, нали? — кимна Корва.
— Дали го забавляваше? Той беше във възторг. И ми говори за нетактичност при събличане с цел претърсване. Тези убийци от полицията извършваха такива претърсвания и интрузивни прегледи, които никога не съм виждал в учебниците за бойни действия. И естествено това се съпътстваше от мъчения — бичуване, изтезания с вода. Аз лично бях отвратен от онова, което тези садисти правеха под прикритието на операции за потушаване на бунтове и метежи. Бранд, от своя страна, беше в екстаз. Правенето на снимки беше строго забранено, разбира се, но Бранд беше в близки взаимоотношения с тези свине от националната полиция. По време на конкретната операция, която доведе до случая в оризището с пиявиците, аз го видях да снима с фотоапарата си. Той не ме видя. Кели беше с мен и ние го проследихме до една колиба. Хванах го с двама от националната полиция да изнасилват три млади момичета.