— Полковник Пиърс — каза полковник Спраул, — ако не възразявате, предлагам да преустановим заседанието до осемнайсет часа.
— Нямам нищо против провеждането на нощно заседание.
— Защитата има ли възражения срещу нощно заседание? — погледна Спраул към Корва.
— Не, ваша милост.
— Тогава заседанието се прекратява до осемнайсет часа.
Тайсън и Корва отново се върнаха в апартамента на Корва. Част от сутрешните показания на Бранд бяха напечатани и вече очакваха Корва, който ги взе от постовия пред вратата.
Влязоха в апартамента и Корва извади бутилка предварително приготвен коктейл мартини от хладилния шкаф. Той седна на масата в трапезарията и започна да преглежда показанията. Тайсън си наля едно питие и запали цигара.
— Къде е обедът? — попита той.
— Не съм гладен — каза Корва.
— Ами ако аз съм?
— Изяж си маслинката.
— Няма маслинка.
Корва сви рамене и продължи да чете и да пие.
— Как се справя обвинението? — попита Тайсън.
— Не е зле.
— А как се справя защитата?
— Рано е да се каже.
— Не възразяваш срещу някои от основните въпроси на Пиърс — каза Тайсън и започна да крачи из хола.
— Защо да му възразявам? Те са много занимателни. Виж, Бранд е свидетел на Пиърс. Като оставим прокурора да води собствения си свидетел, просто ще стигнем по-бързо до онова, което Бранд така и така ще каже. Остави ги да танцуват.
Тайсън сви рамене.
— Ще ти задам няколко въпроса относно някои от изявленията на Бранд, а ти ще ми дадеш кратки и ясни отговори, които да мога да използвам, когато аз разпитвам Бранд, което вероятно ще стане утре.
— Добре.
— Надявам се нашите свидетели да се изразяват също така ясно и логично, когато отговарят на въпросите ми.
— Надявам се, че ще задаваш също така ясни и логични въпроси.
— Бих искал свидетелите ни да не разказват за сражение във вътрешността на сградата на същите места и по същото време, в които Бранд и Фарли говорят за безогледно избиване на хора — каза Корва, поглеждайки към Тайсън. — Това може да обърка съдебния състав.
Съдът поднови заседанието си в шест часа следобед.
— Всички страни, присъствали при прекратяването на съдебното заседание, са налице и сега — обяви Пиърс.
Това беше вярно, помисли си Тайсън. И ако някой бе проверил присъствието на зрителите, вероятно можеше да съобщи същото. В армията имаше истинска мания за „присъствие и отчетност за всички и всичко.“
Пиърс припомни на Бранд, че все още е под клетва, но Тайсън си рече, че в това надали щеше да има повече смисъл, отколкото предишния път. Пиърс започна с въвеждащи въпроси, после премина към въпроси за припомняне на някои основни моменти и изводи, и накрая отново стигна до входната врата на болница „Милосърдие“. Пиърс и Бранд вече си бяха изработили онзи усет за темпо и взаимно разбиране, който характеризира събеседниците, водещи диалог с продължителни периоди между въпросите и отговорите. Но Бранд нито веднъж не изпревари въпросите на Пиърс, и въпреки че разпитът протичаше много гладко, не звучеше като предварително подготвен. Пиърс най-сетне стигна до втория етаж на болницата и залата на съда бе изпълнена с осезаемо очаквателно напрежение, когато той попита:
— Какво видяхте, когато влязохте в тази стая?
— Веднага разбрах, че е операционна зала. От това, което видях, ми се стори, че сградата никога не е била предвиждана за голяма военна болница. Приличаше повече на санаториум. Предположих, че е била построена от французите като почивен дом или санаториум за възстановяване след по-тежко боледуване.
Пиърс изглеждаше безкрайно търпелив и остави Стивън Бранд да даде професионалното си мнение за архитектурата, плана и разположението на сградата. Тайсън си помисли, че ако Стивън Бранд беше инвалид и безработен ветеран, а не лекар, нито Пиърс, нито който и да е друг щяха да имат особено много търпение към него. Бранд навлезе в подробности.
— В операционната зала имаше седем оперативни маси, разположени на площ от трийсет или четирийсет квадратни метра. Стените и таванът бяха варосани. На прозорците имаше мрежи, но както вече казах, нямаше стъкла, а подът беше покрит с червени теракотени плочки. Беше много чисто. Болницата беше електрифицирана и вероятно разполагаше със собствен генератор, а операционната зала се осветяваше от ярки електрически лампи. Оперативните маси бяха разположени точно под тези лампи. На тавана бяха закачени и вентилатори, които раздвижваха въздуха, но стаята вонеше на разлагаща се плът, открити рани и екскременти. Навсякъде имаше мухи. В съседната стая забелязах мивка и тоалетна и предположих, че водоизточникът им представлява каптажна цистерна, разположена на покрива на сградата. Горещата вода се вареше на печка с въглища, която също се намираше в съседната стая. Най-меко казано, условията бяха доста примитивни и не отговаряха на санитарните изисквания. Възхищавах се от мъжете и жените, които си вършеха работата в такава обстановка. Пиърс кимна в знак на пълно съгласие и Тайсън заподозря, че той не за пръв път чува това.