— Кой влезе заедно с вас в операционната зала? — попита Пиърс.
— Не мога да си спомня всички, които бяха там, но знам, че влязох с лейтенант Тайсън, свързочника му Кели, Ричард Фарли и струва ми се още двама души. Фарли подкрепяше Муди, който беше ранен в крака. Другите двама носеха Питърсън, който беше в полусъзнание и викаше.
— Колко души имаше още в операционната и кои бяха те?
— Имаше двайсетина души от болничния персонал, доста разнородни. Всички лекари бяха мъже от бялата раса. Имаше санитари от двата пола от азиатски произход. Имаше жени — медицински сестри от двете раси — искам да кажа и бели и азиатки. Повечето от тях носеха бели памучни рокли, които приличаха на монашески одежди. Носеха и кръстове на шиите си. В болницата имаше религиозна украса и аз предположих, че е под егидата на католическата църква.
— Виждал съм заседания на военен съд, които да продължават и до полунощ — наведе се Корва към Тайсън.
— Бранд изглежда свеж — отвърна Тайсън. — И се забавлява.
— Пиърс също е в добра форма — отбеляза Корва. — Мисля, че ще предпочете да свърши с Бранд още днес, докато и двамата са загрели. Понякога, като извикаш отново свидетеля на другия ден, магията вече си е отишла.
— Поздрави ли ви официално някой от персонала, присъстващ в операционната? — попита Пиърс.
— Не — отвърна Бранд. — Но лейтенант Тайсън каза нещо на лекаря, който се намираше най-близо до вратата. Лекарят работеше върху пациент със страшно силно премазан крак. Лейтенант Тайсън се приближи до операционната маса — най-близката до него — и започна до говори с този лекар.
— На какъв език?
— Първоначално на английски. Но лекарят беше зает с пациента си. Той каза няколко думи на сестрата на език, който ми звучеше като френски и лейтенант Тайсън премина на френски.
— Вие говорите ли френски, докторе?
— Не. Но вече го бях слушал достатъчно там, за да мога да го разпозная.
— Лейтенант Тайсън и лекарят дружелюбен разговор ли водеха?
— В никакъв случай. Още от началото ми стана ясно, че използват много силни думи.
— Защо?
— Предполагам, че се дължеше на настояването на лейтенант Тайсън да направят нещо за Питърсън. Всъщност лейтенант Тайсън на няколко пъти се обърна към нас с Кели, за да ни подхвърли по няколко думи на английски, така че разбирах какво става.
Пиърс продължи разпита и отговорите предложиха много повече подробности, отколкото имаше в книгата на Пикард и в показанията на Фарли. След като разпитва Бранд в продължение на петнайсет минути за част от инцидента, която вероятно бе продължила само една минута, Пиърс попита:
— Какво беше вашето мнение — мнението ви по онова време, а не сегашното в ретроспективен план — за състоянието на Питърсън?
— Казах мнението си на лейтенант Тайсън неколкократно. Питърсън беше ранен смъртоносно. Можеше да го спаси само белодробен хирург в болница, снабдена с подходяща апаратура. Бях виждал подобна рана на едно място на име Пху Лай. Казах на лейтенант Тайсън, че ако Питърсън има изобщо някакъв шанс, то трябваше да го качим на хеликоптер на медицинската служба. Но той не извика такъв.
— Посочи ли ви някаква причина, поради която не е извикал хеликоптер?
— Не, освен дето беше обсебен от мисълта, че след като сме в болница, трябва да може да получи помощ за хората си. Аз му обясних, че болницата не изглежда да е екипирана за интервенция като операция за отваряне на белите дробове. Мисля, че това се опитваше да му каже и онзи лекар. — Бранд замълча, после добави: — Всъщност му казах да забрави за Питърсън. Кръвното му налягане падаше, а дишането му беше много повърхностно. Трудно бе да се произнесат тези думи, но човекът не струваше повече от един мъртвец.
— Как реагира лейтенант Тайсън на онова, което му казахте?
— Не много добре. Беше много възбуден и имах чувството, че се интересува повече от това да подчини лекаря и персонала на болницата на властта си, отколкото наистина да помогне на Артър Питърсън.
Тайсън рязко се изправи, усещайки, че столът му падна назад. Всички звуци в залата замряха, включително и тракането на съдебния стенограф. В продължение на една или две секунди никой не продума, докато Тайсън се взираше в Бранд с видимо разтреперани ръце.