Корва го погледна, но не направи ни най-малко движение, за да го накара да седне.
— Моля обвиняемия да седне — каза Спраул на Тайсън. И преди Тайсън да успее да се подчини или да не се подчини на думите му, Спраул прибързано каза: — Съдът обявява петнайсетминутна почивка.
Тайсън и Корва отидоха в мълчание до кабинета на равин Уейц.
— Ти изкара ангелите на стария Спраул — каза Корва, след като затвори вратата.
Тайсън не отговори.
— Бранд също леко пребледня — добави Корва. — И съдебният състав няма да се затрудни особено да повярва, че си ударил френския лекар.
Тайсън отиде до прозореца и запали цигара.
— Естествено, тази малка сцена имаше и положителна страна — продължи Корва. — За пръв път от два дни полковник Еймъс Муър се усмихна. Видях го. Слаба сдържана усмивка на одобрение.
Тайсън сви рамене.
— Те не харесват този малък мръсник, Бен — каза Корва.
— Но му вярват — бавно кимна Тайсън и дръпна от цигарата си. — Смяташ ли, че самият Пиърс вярва, че съм заповядал да избият противниковите войници?
— О, да. Това му дава моралното основание да води това дело. Фактът, че не си докладвал за масовото избиване на хора може и да бъде убийство от правна или формална гледна точка, но нито той, нито правителството щяха да имат особено желание да се занимават с нашето дело, ако това беше всичко, което имат срещу теб. Не, те са принудени да вярват, че си издал незаконна заповед за извършване на избирателно убийство, която е довела до масовото избиване на всички останали в болницата.
Последва почукване на вратата и постовият извика:
— Време е.
Полковник Пиърс се загледа за момент в свидетеля си, после попита:
— Какъв беше резултатът от спора между лейтенант Тайсън и френскоговорящия лекар?
— Лейтенант Тайсън удари човека през лицето. Пиърс кимна замислено, сякаш вече бе чувал това някъде преди. Припомняйки, че и Пикард, и Фарли са описали последвалите събития като пълна бъркотия, той се обърна към Бранд:
— Бихте ли ни казали сега със свои думи какво стана след като лейтенант Тайсън удари лекаря. Не бързайте, докторе, и ни разкажете за случилото се така, както си го спомняте от ваша гледна точка.
Бранд кръстоса крака и се облегна на стола си. Той събра върховете на пръстите на ръцете си и наклони глава настрани, така че да гледа косо към Пиърс. Тайсън си помисли, че Бранд се кани да уведоми Пиърс, че е тежко болен човек.
— Веднага след това — започна Бранд, — Ричард Фарли извъртя пушката си и удари доктора в слабините с приклада. Лекарят се преви от болка. После лейтенант Тайсън се обърна към един от хората си, Ернандо Белтран, и му нареди да свали пациента на лекаря от оперативната маса. Белтран стори това, като буквално хвърли мъжа с премазания крак на земята. Двама души вдигнаха Питърсън и го сложиха на масата. След това една бяла жена сложи дренажна тръба в гърлото на Питърсън и започна да извлича кръвта от дробовете му с помощта на крачна помпа. Но Питърсън се нуждаеше от пълно кръвопреливане за стабилизиране на кръвното налягане и имаше нужда от незабавно отваряне, за да се провери дали не събира кръв в коремната кухина. Струва ми се, че болничният персонал, или поне някои от тях, бяха готови да демонстрират опит за спасяване на живота му с цел да избегнат възможни опасни последствия при отказа да направят това.
Бранд се огледа около себе си и погледът му падна върху прозорците със стъклописите, зад които светлината отдавна бе загаснала. Той сякаш внезапно си даде сметка, че дава показания от сутринта и леко се отпусна на стола. След това се изкашля и продължи:
— Сега, когато Питърсън вече беше на масата, лейтенант Тайсън започна да дава заповеди относно други неща. Първата му грижа, и така и трябваше да бъде, бе болницата да се претърси за укриващи се неприятелски войници. Той нареди да се претърсят стаите.
— Извинете — прекъсна го Пиърс. — На кого даваше той заповедите си? Кой беше в операционната зала? Можете ли да ни опишете най-общо структурата на командването и провеждането на бойните операции във взвода?
— Общият брой на хората, приближили се до болницата, беше деветнайсет — отговори Бранд. — Както казах, редовете на взвода бяха оредели значително. Трудно беше да се следи за влизането, излизането и изобщо за движението на всички. Хората влизаха и излизаха, като набързо докладваха на лейтенант Тайсън за положението. Във взвода нямаше сержанти, които да дават заповеди или да наблюдават изпълнението на вече дадените заповеди, с изключение на Пол Садовски, — който току-що бе повишен в сержантско звание, но още нямаше голям опит. Всъщност във взвода нямаше командна структура, нито организация за провеждане на бойни акции. Но в крайна сметка в операционната зала се събраха дванайсетина души. Точно тогава лейтенант Тайсън се опита да въведе някакъв ред. Но хората, така да се каже, не се чувстваха уютно в този тип ситуация. Те тичаха напред-назад и зяпаха пациентите и болничния персонал. Някои от тях не бяха виждали други хора в продължение на близо година. Поне такова беше общото ми впечатление. В поведението им липсваше всякаква дисциплина. А такова поведение беше крайно неподходящо в конкретната обстановка.