Пиърс изглежда намери това за доста интересно.
— То доведе ли до триене между хората от взвода и персонала на болницата?
— О, да. Имаше няколко подобни спречквания.
— Лейтенант Тайсън направи ли забележка на хората си за поведението им?
— Не, поне доколкото чух и видях. Той им беше обещал малко удоволствия и им беше поохлабил юздите. Но както вече казах, повечето от тях се въртяха около операционната зала, където беше той. Някой му доложи, че в съседното отделение има шест или седем ранени северновиетнамски войници. Бяха намерили окървавените им защитни униформи да се въргалят наоколо и по някакъв начин бяха разбрали на кого са тези униформи, или пък може би бяха използвали други методи за разпознаване на противниковите войници.
— Тоест в операционната зала вече имаше дванайсетина души?
— Да. И един от тях беше влязъл в словесен спор с англоговорящ лекар. След това Белтран извика, че Питърсън е умрял. Тогава лейтенант Тайсън издаде заповедта да убият всички неприятелски войници, които намерят в болницата. — Бранд беше достатъчно умен, за да спре в този момент.
— Чухте ли го да дава тази заповед? — попита Пиърс.
— Да. Той беше на метър и половина от мен.
— Можете ли да си спомните под каква форма беше издадена тази заповед?
— Не точно. Беше по-скоро отговор на рапортите, които получаваше от хората си за открити неприятелски войници в болничните легла. Лейтенант просто каза нещо като „Застреляйте ги“.
— Имал е предвид неприятелските войници, така ли?
— Да, за тях ставаше въпрос.
— Някой изпълни ли тази негова заповед?
— Да. Няколко мъже изтичаха от операционната и чухме пет-шест изстрела. Почти веднага след това чух силен залп стрелба от помещението, в което се намирахме. Обърнах се и видях, че англо-говорящият лекар лежи на земята целия в кръв. Не можех да кажа кой и защо го бе застрелял. Коленичих зад операционната маса. Последваха още залпове автоматичен огън. Видях, че и френскоговорящият лекар падна на земята. След това два силни единични изстрела, а по-късно открих, че някой бе екзекутирал двама пациенти — северновиетнамци, които бяха в операционната зала. По-късно ги видях с рани от куршум в главите. Трябва да подчертая, че не можех да виждам много от мястото, където бях легнал на земята. В началото нямах никаква представа откъде точно идват изстрелите, знаех само, че е отблизо. Дори помислих, че може би стрелят противниците. Но след минута осъзнах, че не е така, защото никой не реагираше, сякаш наблизо имаше неприятел. Никой не викаше „залегнете“ и не отвръщаше на огъня. След минута всички вече бяха на крака. След това някой започна да дава заповеди на болничния персонал да отидат в съседната стая и да оставят пациентите си на масите.
— Какво правеше лейтенант Тайсън през това време?
— Той сякаш нищо не правеше. Пушката висеше на рамото му, той пушеше цигара и говореше със свързочника си Кели. Мога да кажа, че в този момент наоколо вече цареше пълен хаос. В цялата болница се стреляше наслуки. Чувах викове на виетнамски. По-голямата част от взвода се беше разпръснала из болницата. В един момент в операционната зала останахме само лейтенант Тайсън, Кели и аз. Тайсън сякаш не можеше да се помръдне оттам и не желаеше да отиде да види какво става наоколо.
— Вие говорихте ли с него тогава?
— Да. Казах му „Те избиват всички“…
— А той какво ви отговори?
— Отвърна, че ще отиде да види какво става. Изглеждаше някак си безучастен… незаинтересуван от всичко. Те с Кели излязоха от операционната и аз не ги видях преди всички да се съберем отвън пред болницата.
— Да се върнем обратно към момента, когато хората му са докладвали за предполагаемите ранени неприятелски войници в болницата — каза Пиърс. — Колко души му докладваха за това?
— Двама или трима.
— Някой от тях предложи ли как да се постъпи с тях? Питаха ли за указания?
— Един от тях. Всъщност това беше сержант Садовски, доложи, че противниковите войници са поставени под стража. Попита какво да прави с тях. Именно тогава лейтенант Тайсън каза „Застреляйте ги.“