— Ваша милост, защитата утвърдително ли отговори?
— Смятам, че е така — каза му Спраул и се обърна към Корва: — Желае ли защитата да разпита свидетеля или не?
— Да ваша милост — Корва се изправи, заобиколи масата, тръгна право към Бранд и спря на няколко крачки от него. — Застреляйте ги — каза Корва на Бранд.
Бранд сякаш се отдръпна назад на стола си.
— „Застреляйте ги“ — повтори Корва. — Така ли каза той?
— Да.
— На кого го каза?
— На… Садовски.
— И какво отговори Садовски?
— „Да, сър.“
— И какво каза Садовски, за да поясни заповедта „Застреляйте ги?“
— Каза „Отрихме ранени и болни войници от северно-виетнамската армия.“
— И какво му отвърна лейтенант Тайсън?
— Възразявам — Пиърс се беше изправил. — Ваша милост, адвокатът на защитата обърква свидетеля.
— Възражението се приема.
— И сержант Садовски излезе и ги застреля — каза Корва на Бранд.
— Да.
— Вие видяхте ли го да ги застрелва?
— Не.
— А откъде знаете, че ги е застрелял?
— Чух изстрелите.
— Значи от това заклкочихте, че сержант Садовски ги е застрелял.
— Не… После чух някой да казва, че ги е застрелял.
— Кой го каза?
— Не си спомням.
— Не беше ли Калейн?
— Може би…
— Уокър?
— Не, беше…
— Възразявам — Пиърс отново се беше изправил. — Адвокатът на защитата обърква свидетеля.
— Възражението се приема. Господин Корва, моля ви.
— Да, ваша милост. — Той отново погледна право към Бранд. — Какво казахте на лейтенант Тайсън, когато лейтенант Тайсън каза на Садовски „Застреляйте ги?“
— Нищо.
— Мислехте ли, че заповедта на лейтенант Тайсън е противозаконна?
— Да.
— И въпреки това нищо не казахте.
— Аз бях само медицинско лице.
— Само медицинско лице, аха.
— Да.
— Казахте ли на лейтенант Тайсън, че раната на Питърсън е смъртоносна?
— Да.
— Той защо не ви е послушал?
— Не знам.
— Казахте ли му, че животът на Питърсън би могъл да бъде спасен само ако се извика хеликоптер на медицинската служба?
— Да.
— Тогава защо не сте използвал една от двете радиостанции на взвода, за да извикате хеликоптер?
— Защото… не беше моя работа да използвам радиостанцията.
— Знаехте ли как да работите с нея?
— Не.
— Нямахте ли тричасов курс по използване на радиопредаватели във Форт Сам Хюстън?
— Не. Да.
— Защо не извикахте хеликоптер?
— Не беше… Не знаех нужната честота.
— Фелдшерът на взвода е нямал честотата на медицинската служба?
— Не.
— Нямаше ли кой да ви я даде, ако бяхте попитали за нея?
— Не знам.
— Помолихте ли някой от свързочниците да извика медицинската служба?
— Да. Помолих ги.
— Кой застреля лекаря австралиец?
За момент Бранд изглежда беше объркан от промяната на темата.
— Не знам.
— Американец ли беше?
— Да.
— Казахте, че не знаете.
— Не видях кой точно го е застрелял.
— Кой уби френския лекар?
— Не знам.
— Погребалната могила е била по средата на едно оризище, нали?
Бранд смени позата си, сякаш това вървеше заедно с промяната на темата в разпита.
— Да.
— Къде би могло да се проведе претърсването, за да се осигури необходимата дискретност?
— Не знам.
— Имаше ли някакви дървета или храсти в близост до погребалната могила?
— Мисля, че да.
— Около виетнамските погребални могили няма дървета и храсти. Вие къде бихте провели претърсването?
— Не знам. Не бих ги претърсвал.
— Защо?
— Не беше необходимо.
— Били сте на двеста метра оттам.
— Да.
— Мигновено ли умря Лари Кейн?
— Да — Бранд облиза устните си. — Куршум в сърцето.
— Вие казахте, че той е бил в операционната зала.
— Да.
— Мъртъв?
— Да.
— Вие ли се погрижихте да го отнесат там?
— Някой друг.
— Защо?
— Не… не знам.
— Защо някой ще пренася труп нагоре по стълбите?
— Не знам.
— Кой уби Лари Кейн?
— Снайперистът.
— Значи той не е умрял в болницата?
— Не. Навън.
— А какво е правел той на горния етаж?
— Не знам.
— Не беше ли застрелян на горния етаж?
— Не.
— Удрял ли ви е някога лейтенант Тайсън?
— Не.
— Не е ли имало случай, преди описваните събития, когато той ви е ударил пред целия взвод?
— Не… Само се спречкахме… сбутахме се малко…
— Харесвахте ли лейтенант Тайсън?
— Да.