— Недей да скромничиш — прозя се отново Корва. Тайсън обърна гръб на прозореца.
— А какво ще кажеш за второто им твърдение, че съм подпомогнал и насърчил избиването на хората, като не съм направил нищо, за да го спра?
— Също не е несъмнено и убедително. Според мен съдебният състав разбира, че хората ти са се разбунтували и че вече не си бил в състояние да командваш взвода. — Корва седна на дивана. — Но не успях да накарам Бранд да ми помогне да докажа това. Ако аз бях член на съдебния състав, щях да имам страшно много въпроси. Което и ще последва след обедната почивка.
— Ясно. Значи стигаме до лъжливата версия.
— Да. Това е проблемът. Бих искал да се сетя как да я обясня.
— Можем да кажем, че мисълта за всичко това ме е преследвала и не ми е давала покой, също както Бранд каза, че го е преследвала, постоянно съм искал да докладвам за случилото се, но по една или друга причина непрекъснато съм го отлагал.
— Можем да кажем и така. — Корва се изправи. — Отвори хладилника.
Тайсън отвори хладилното барче и извади кафяв плик и две кутии бира.
— Какво имаме днес?
— Китайска кухня. — Корва взе плика и започна да разполага пластмасовите чинийки върху масата в столовата.
— Студена е, Винс.
— И какво от това? — Корва откри пластмасови вилички на дъното на плика. — Ще пием ли чай?
— Смяташ ли, че съдебният състав може да ме признае за виновен само заради лъжливата версия за случилото се? — попита Тайсън.
— Опасявам се, че да — кимна Корва. — Взимай си — Корва започна да сипва храна от пластмасовите съдове в една хартиена чинийка пред себе си.
Тайсън си сипа бира.
— Ядох китайска храна вечерта, когато видях книгата на Пикард — каза той.
— Така ли?
— Беше отдавна.
— Всичко вече почти свърши, Бен — Корва си отразя парче ег-фу-йънг.
— Не можех да ям ориз години след като се върнах от Виетнам.
— Аз също.
Тайсън остана да стои до прозореца, докато Корва се хранеше.
— Добре се справи с Бранд — каза Тайсън.
— Благодаря. Така се прави със свидетели, които дават ясни и последователни показания. Не ги оставяш да бъдат ясни и последователни. Освен това всички бяха отегчени от многословните му глупости. Съдебният стенограф бе готов да го застреля снощи.
— Не очаквах, че така ще се обърка — усмихна се Тайсън.
— Не бих могъл да го направя, а и не бих се опитал, ако имах срещу себе си обикновен редник или Фарли — каза Корва, пийвайки си от бирата. — Но Спраул ми даде доста голяма свобода на действие с доктор великолепни.
— Май успя да накараш членовете на съдебния състав да си задават някои въпроси.
— Мисля, че е така. Но ще разберем, когато те се заемат с него малко по-късно.
— Не искаш да се задълбочаваш твърде много в случая с Лари Кейн, а?
— Не. Щеше да отрече. — Корва поднесе вилица ориз към устата си. — Няма ли да опиташ нещо от всичко това?
— Студено е.
— Добре. И така, какво мислиш? За петимата ни свидетели?
— Те не могат да застанат там и да разкажат историята за сражението, нали? — каза Тайсън, като седна срещу Корва.
— Според мен е просто невъзможно.
— Тази история беше добра преди осемнайсет години, когато излъгахме Браудър и командира на батальона. Но не мисля, че все още може да мине.
— Не — съгласи се Корва, — дори не трябва и да се опитваме да им я предлагаме. — Той погледна към Тайсън. — Всъщност, имаме проблем.
— Да, знам. — Тайсън си запали още една цигара. — Ще застанат ли Садовски, Скорело, Уокър, Калейн или Белтран на свидетелската скамейка, за да разкажат истината за масовото убийство? И да свидетелстват, че не съм давал заповед да убиват когото и да е било? Че съм застрелял Кейн, опитвайки се да спра всичко това? Че животът ми е бил в опасност? Че хората ми се бяха разбунтували? И че историята за лъжливата версия не беше моя?
Корва си избърса устата с книжна салфетка и преглътна.
— Точно това се опитвам да разбера. Говорих с адвокатите на всеки един от тях, но те не са много отзивчиви. Сега, когато процесът вече е в ход, всички започват да се отдръпват от идеята „един за всички, всички за един“.
— Така ли?
— Вече ти казах, Бен, че още преди делото да свърши, всички ще те предадат по един или друг начин.
— Значи намекваш, че те няма да свидетелстват в моя полза? — каза Тайсън след като известно време мълчаливо си пи бирата.
— Все още го обсъждаме. Разбираш ли, тук възникват такива неща като възможният им имунитет, лъжесвидетелстване, права по Петата поправка. Но в основата на всичко, Бен, е че тези хора не искат да застанат на свидетелската скамейка и да дадат възможност на Пиърс да ги попита дали са убивали бебета и бременни жени. Или дали са убили само лекарите и монахините? Между другото, кой уби бебетата?