Пръв зададе въпроса си лейтенант Дейвис, най-младият член на съдебния състав.
— Доктор Бранд, обсъдихте ли инцидента в болницата със собствения си командир? Става въпрос за командира на Петнайсети медицински батальон?
— Не.
— Можете ли да ни кажете защо?
Бранд се намести на стола си и кръстоса крака.
— Както казах, бях силно изплашен.
— Смятате ли, че командирът ви, също лекар, не би проявил разбиране към вашия разказ?
— Не знам — отговори Бранд.
— Този разпит ще се хареса още по-малко на доктор Стийв — наведе се Корва към Тайсън.
Разпитът, провеждан от шестчленния съдебен състав, продължи близо час. Въпросите подсказаха на Тайсън, че съдебният състав не харесва особено доктор Бранд. Те питаха главно за причините, поради които Бранд не е докладвал за инцидента и за причините да го направи след толкова години. Разпитваха го за отношенията му с Тайсън и с другите хора от взвода. Тайсън не се съмняваше, че в общи линии бяха повярвали на разказа на Бранд за масовото убийство. Но също като с Фарли сякаш не искаха да се съсредоточат върху подробностите. Накрая полковник Муър зададе последния въпрос:
— По-рано казахте, че сте имали някакво спречкване с лейтенант Тайсън, което е предхождало инцидента в болницата.
— Да.
— Споменахте за някакво сбутване.
— Да.
— Кой кого буташе?
— Лейтенант Тайсън буташе мен.
— Вие паднахте ли на земята?
— Да.
— Направихте ли официално оплакване срещу него?
— Не.
— Можете ли да ни кажете какъв беше поводът за това спречкване?
— Не си спомням.
— Мразите ли го?
— Ни най-малко.
— Обсъждахте ли инцидента в болницата с лейтенант Тайсън?
— Не.
— Защо?
— Защото той участваше в изработването на лъжливата версия за случилото се.
— Обсъждали ли сте инцидента изобщо с някого? С някой военен или цивилен?
— Не. Не и преди да го обсъдя с Андрю Пикард.
— А след като говорихте с Андрю Пикард, опитахте ли се да се свържете с някаква правителствена служба във връзка с тези събития?
— Не.
— Означава ли това, че армията ви е потърсила във връзка със случая?
— Да.
Полковник Муър се огледа и всеки член от съдебния състав поклати глава в знак, че няма повече въпроси. Но за Тайсън петте едновременно поклащащи се глави, обърнати към средата на масата, приличаха на пет отвратени от чутото и видяното хора.
— Благодаря ви, за показанията — каза полковник Спраул на Стивън Бранд. — Свободен сте, но подлежите на повторно призоваване. — Спраул повтори и указанията си, отнасящи се до обсъждането на показанията му с други лица.
Тайсън погледна към Пиърс, Уейнърт и Лонго. Те не изглеждаха така самодоволни както след прекия разпит на Бранд, проведен от Пиърс. Но не изглеждаха и разтревожени. Всъщност Тайсън реши, че изглеждат като хора, които разбират, че най-лошото е вече зад гърба им. Че краят е близо и че те водят и тичат по нанадолнище, докато противниците им едва започват изкачването.
Полковник Спраул свърши с Бранд и каза:
— Свидетелят е свободен, но подлежи на повторно призоваване.
Бранд се изправи и тръгна без да бърза към страничната врата.
— Желае ли обвинението да извика друг свидетел? — обърна се полковник Спраул към полковник Пиърс.
— Не, ваша милост.
— Заседанието се прекратява до десет часа утре сутринта — произнесе полковник Спраул.
Тайсън и Корва вървяха по пътеката към жилищата за несемейни.
— Кога ще разберем дали защитата има свидетели? — попита Тайсън.
— Довечера, надявам се. Може да се наложи да поискам отсрочване на процеса.
— Отлагане, една дума.
— Точно така.
— Не искам отлагане.
— Нито пък аз, Бен. Но се нуждаем от малко време.
— Не. Утре искам да бъда в съдебната зала.
— Ще говорим за това по-късно.
Те стигнаха до пътеката, която прекосяваше поляната. Слънцето вече беше зад червените тухлени постройки на жилищните сгради и върху поляната бяха легнали дълги сенки.
— През нощта тук става студено — каза Корва. Той погледна към Тайсън. — Вкъщи ли си отиваш?
— Да. Да се видя малко с Дейвид. Марси все още се опитва да свърши някаква работа и ще вечеря с клиент. Знам какво е. Опитва се да жонглира между ролята на домакиня, майка, работеща жена и независимо от това да стои по шест или дванайсет часа в съда.
— Хайде, хайде — Корва си погледна часовника. — Ще остана в квартирата си тук до много късно. Ела към десет, ще пийнем по едно.
— Къде отидоха всичките ни войници, Винс? — попита Тайсън.
— Всички те сега си имат адвокати — отговори Корва.