ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМА
Бен Тайсън и Винсънт Корва седяха зад масата на защитата. Тайсън погледна часовника си и видя, че беше десет без десет. Зрителите бяха по местата си, прокурорският екип беше на мястото си също. Съдебните заседатели започнаха да влизат.
— Знам как се чувстваш — каза Корва на Тайсън.
— Не се чувствам предаден — каза Тайсън, като си запали цигара. — Нито се чувствам зле. Не знам какво биха могли да кажат тези петима мъже, с което нещо да се промени.
— Те всички предложиха да дадат показания, но не под клетва, за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства, ако те признаят за виновен. И аз мисля, че представянето на смекчаващи вината обстоятелства преди обявяването на присъдата е безкрайно много по-важно от самата присъда в случаи като този.
— От гледна точка на това колко време ще трябва да прекарам в затвора, съм съгласен с теб.
Корва кимна.
— Възможно е да те признаят за невинен — добави той.
Тайсън не каза нищо.
— След като както изглежда нямаме свидетели на защитата в стаята на свидетелите — каза Корва, — не искаш ли да поискаме отсрочване на процеса?
— Не. Имаш свидетел на защитата, който седи точно до теб — отговори му Тайсън.
За няколко секунди Корва запази мълчание. Той погледна към членовете на съдебния състав, които тихо разговаряха помежду си, седнали зад масата си.
— Голяма рядкост е в случай като този обвиняемият да застане на свидетелската скамейка и да дава показания в своя защита.
— Снощи ти ми каза, че мога да свидетелствам.
— Така ли казах? — Да.
— Слушай, Бен — каза Корва и сложи ръка на рамото му. — Ако застанеш на свидетелската скамейка и говориш дори две минути, ще отвориш кутията на Пандора и ще възникнат безброй неразрешими проблеми.
Тайсън не отговори.
— Мислех за това — продължи Корва. — Вчера вечерта, след като ти си тръгна. Дълго стоях буден и мислих. Трябва да разбереш, че ако положиш клетва и дадеш показания, Пиърс ще те разпитва за казаното цяла седмица. Да, Бен. И когато свърши да те разпитва, Спраул също ще има правото да те разпита. А когато Спраул свърши с въпросите си, с теб ще се заемат шестимата членове на съдебния състав. Ти сега си знаменитост. И ако решиш да дадеш показания, ще им принадлежиш толкова дълго, колкото могат да си го позволят. Аз ще се опитам да огранича въпросите им като прекалено многобройни и обстоятелствени, но ще минат няколко дни, преди да успея да постигна някакъв резултат. Разбираш ли?
Тайсън кимна.
— Изборът е твой. Можеш да запазиш мълчание. Имаш право на това, и ако избереш да постъпиш така, никой няма да си извади никакви заключения и то в никакъв случай няма да ти навреди. Нито пък ще могат да го обсъждат по някакъв начин.
Известно време Тайсън мълча. Дежурният сержант пристъпи в средата на залата.
— Но ще дам показания по-късно, за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства — каза Тайсън на Корва.
— Да. Ако те признаят за виновен ще имаш тази възможност. Надявам се да не се налага да се възползваш от това си право. Знам, че ти е много неприятно. Но трябва да ми се довериш.
— Естествено.
— Всички да станат!
Полковник Спраул отиде до амвона и застана зад него.
— Откривам заседанието на съда.
Пиърс потвърди, че всички участници в процеса са налице.
— Обвинението има ли да представи още доказателства? — обърна се Спраул към полковник Пиърс.
— Обвинението се отказва от призоваване на други свидетели — каза Пиърс, който още не беше седнал.
— Защитата има ли да представи доказателства и свидетели? — обърна се Спраул към Корва.
— Защитата не разполага с доказателства, които да представи — стана Корва.
В съдебната зала настъпи раздвижване, но Спраул не изчака шума да затихне от само себе си. Той погледна към пейките и зрителите замлъкнаха. Спраул се обърна отново към Корва:
— Означава ли това, че защитата няма да вика свидетели?
— Да, защитата няма да вика свидетели. Полковник Спраул кимна формално и се обърна към полковник Пиърс.
— Обвинението има ли да ни предложи още нещо?
— Не — отговори Пиърс.
— Желае ли съдът да призове отново или да извика нови свидетели? — обърна се Пиърс към Спраул.
— Не — отвърна полковник Спраул. После той на свой ред попита Пиърс. — Желае ли обвинението да направи заключителна пледоария по делото?
— Да — отговори полковник Пиърс.
— Полковник Пиърс — отговори полковник Спраул, после се обърна към Корва: — Господин Корва. Бих искал да напомня и на двама ви, че при съдебния процес на военния съд заключителните пледоарии на обвинението и на защитата не са задължителни. Те могат да бъдат представени в устен или в писмен вид. И в двата случая те обичайно са кратки. Обикновено се произнасят, за да припомнят на съда действително важни факти по делото и връзката им със закона. Могат да включват обобщителни моменти, но не бива да се превръщат в разширени резюмета на процеса. — Спраул погледна към Пиърс; — Можете да започнете.