Корва се изправи на крака и хвърли гневен поглед към Пиърс.
— Ако свидетелите ви са се съгласили с лъжливата версия и са твърдели лъжи още преди осемнайсет години, няма никакви основания да се вярва и че сега казват цялата истина.
— Това е всичко, господа — рязко каза полковник Спраул. — Има ли обвинението да предложи още нещо? — попита той Пиърс.
— Не, ваша милост.
— Има ли защитата да предложи още нещо? — обърна се Спраул към Корва.
— Не, ваша милост.
— Обвинението и защитата няма да представят повече доказателства — каза Спраул на съдебния състав. — Остава само вие, членовете на съдебния състав, да обмислите представените свидетелски показания. Съдът прекратява заседанието си по административни причини и за да осигури писменото оформяне на свидетелските показания, които вероятно ще са ви необходими по време на обсъждането. Съветвам ви да не обсъждате и да не говорите за това дело по какъвто и да е начин помежду си, преди да ви дам указания за задълженията ви. Заседанието на съда ще се поднови в десет часа утре сутринта.
Тайсън стана. Корва сложи документите си в куфарчето. Тайсън си запали цигара. Корва затвори куфарчето си. Тайсън се загледа в изпразващите се пейки и видя Марси и Дейвид да вървят по пътечката между редовете, докато военните полицаи им проправяха път.
— Това е — каза Корва.
— Защитата няма какво да добави — каза Тайсън.
— Да.
— Но защитата изобщо не призова никакви свидетели.
— Точно така. Защитата не призова никакви свидетели.
Тайсън сви рамене. Погледна си часовника.
— Обед?
— Защо не?
Тайсън последва Корва към страничната врата. Последният военен полицай в залата, сержант Ларсън, застана мирно близо до вратата.
— Много добре се справихте, господин Корва — каза той.
— Благодаря.
— Ще се видим утре.
Тайсън кимна, докато излизаше в коридора. Сети се, че утре там щеше да има въоръжени военни полицаи, както обичайно се правеше в деня на обявяването на присъдата. А сержант Ларсън щеше да бъде началник на ескорта и да го отведе с белезници на ръцете.
Той внезапно си спомни съня си и мъжа в съня му, който му каза, че има да служи още пет години. И сънят сега му се стори като предчувствие за присъдата.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
В десет часа сутринта полковник Спраул откри заседанието на съда.
Спраул изглеждаше уморен, помисли си Тайсън, и повече седеше на високия стол, отколкото стоеше прав. Лицето му изглеждаше по-бяло, а очите му бяха хлътнали. Спраул изчака докато участниците в делото се съберат и зрителите седнат по местата си. След това, сякаш някой го беше напомпал иззад амвона, той изправи гръб и се наведе леко напред като проповедник, който се готви да плаши паството си с адския огън. Дори гласът му изглеждаше по-силен, когато заговори в микрофона.
— Господин председател и членове на съдебния състав. Вие изслушахте свидетелските показания по делото на Съединените щати срещу лейтенант Бенджамин Дж. Тайсън.
Спраул започна да чете на съдебните заседатели прецизно написаните си машинописни страници, както беше застанал зад амвона. Говореше с равен глас, без да променя интонацията си, — така че да не придаде някакъв нюанс или по-голяма тежест на която и да е от точките, които четеше.
Десет минути след като бе прочел първото изречение, Тайсън вече знаеше, че Спраул, който до този момент бе много сдържан, щеше да даде подробни и многобройни указания на шестте членове на съдебния състав, които, както Тайсън подозираше, вече бяха взели своето решение.
Спраул продължи да чете. Той отбеляза, че в уводното си слово Пиърс е говорил за техническото извършване на убийство.
— Когато преценявате показанията на свидетелите — каза полковник Спраул, — трябва да вземете под внимание отношението на свидетелите към подсъдимия, тяхната видима интелигентност и общото психическо състояние при даване на показанията. Когато преценявате сериозността на вината на обвиняемия офицер, трябва да вземете под внимание неговия чин, произход, образование, военно обучение и опита му натрупан по време на предходни бойни действия, включващи влизане в контакт с неприятелски и приятелски настроени Виетнамци. Можете да вземете под внимание и възрастта му по време на обсъждания инцидент и всички останали свидетелски показания, които могат да ви помогнат да прецените дали подсъдимият съзнателно е подпомогнал, окуражил, заповядал или прикрил извършването на масово убийство. Но преди всичко трябва да бъдете безспорно и несъмнено убедени, че свидетелските показания за масовото убийство, които чухме тук, са достоверни.