Спраул продължи да говори по малко объркан начин, обяснявайки силните страни на позицията на правителството, след това силните страни на тезата на защитата. Той посочи и слабостите на двете страни и каза:
— Представените доказателства, които се състоят главно от свидетелски показания, трябва да ви убедят, че обвиняемият е действал противозаконно и освен това, че противозаконните действия, които подсъдимият се предполага да е предприел, представляват убийство. Трябва твърдо да вярвате и да сте морално убедени, че лейтенант Бенджамин Тайсън е виновен, според предявените му обвинения. Трябва да ви напомня, че поради клаузите за давност няма по-малко престъпление, в което да можете да го намерите за виновен, освен в убийство. Не можете да го обвините в непредумишлено убийство. Не можете да го обвините в неизпълнение на служебните задължения, в заговор или каквото и да е било друго по-леко провинение. Можете само да го обявите за виновен или невинен по обвинението и по една или двете му подточки.
Полковник Спраул обясни каква е процедурата при работата на съдебния състав. Беше ясно, че обяснява това не толкова на съдебния състав, който вероятно беше запознат с процедурата, колкото на цивилните зрители и на пресата.
— При военен съд няма възможност да не се постигне съгласие между съдебните заседатели. Първото ви гласуване на присъдата ще бъде и окончателно. За да бъде осъден обвиняемият, четирима или повече от вас трябва да гласуват виновен. За да го обявите за невинен трима или повече от вас трябва да гласуват невинен. Затова ви призовавам да разисквате въпроса толкова дълго, колкото ви е необходимо, преди да проведете първото си и единствено гласуване. Ако гласувате виновен по обвинението в убийство, ще трябва да гласувате и по двете подточки. Можете да го признаете за виновен по едната или по двете подточки. Ако не можете в пълно съгласие със съвестта си да гласувате нито една от подточките, така както са формулирани, но го признаете за виновен по общия текст на обвинението, имате право и е ваше задължение да промените текста на едната или на двете подточки, така че да съответства на доводите ви, довели до признаването на подсъдимия за виновен. Предупреждавам ви обаче, че промените в текста на подточките могат да променят смисъла им до степен, в която те да се отнасят до непредумишлено убийство. В такъв случай подсъдимият трябва да бъде признат за невинен по всички обвинения, произтичащи от Единния военен кодекс. Ако сте стигнали до гласуване на присъдата до шестнайсет и трийсет часа, трябва да се върнете в съдебната зала и да обявите присъдата си. Ако не сте стигнали до гласуване на присъдата до този час, ще бъдете настанени в жилищата за несемейни в тази база, но няма да продължите обсъждането си там. Ако желаете да заседавате тази вечер, ще трябва да уредите да ви отведат до заседателната зала, която е подготвена за вас в страничното крило на административната сграда. Трябва да ви напомня — продължи полковник Спраул, — че сте се заклели да не разкривате и да не съобщавате мнението или гласа на който и да е член от съдебния състав. Това означава, че вашият глас и основанията ви, довели до съответното решение, следва да останат в тайна след като този съд приключи работата си и така навеки… — Полковник Спраул се наведе още по-встрани от амвона по посока към масата на съдебния състав и заключи: — Последното решение за тежестта на доказателствата и достоверността на свидетелските показания е изцяло във вашите ръце, членове на съдебния състав. Вие трябва да оставите без внимание всички мои коментарии и мнения, изказани по време на процеса, които биха могли да се разглеждат като изразяване на възглед относно виновността или невинността на обвиняемия, защото само вие носите пълната отговорност за решаване на изхода от този процес. Всеки от вас трябва безпристрастно да вземе крайното решение за виновността или невинността на обвиняемия в съответствие със закона, доказателствата, представени в съда и личната ви съвест. — Полковник Спраул се изправи и обяви: — Закривам заседанието на съда.
Тайсън си погледна часовника. Указанията към съдебния състав бяха продължили цели четирийсет и пет минути и сега вече всички думи, които биха могли да им окажат някакво влияние, бяха казани.
Бенджамин Тайсън гледаше мълчаливо през прозореца на кабинета на равин Уейц. Всички зрители бяха напуснали църквата и сега се разхождаха из поляните под хладното есенно слънце. Освен това имаше още няколкостотин души, събрали се от другата страна на пътя зад загражденията на военната полиция.