— Не, сър. Според моите убеждения, аз съм длъжен да съм с обвиняемия.
Тайсън престана да се разхожда и се обърна към Корва:
— Е, добре. Опитай се да предположиш. След като вече си тук, трябва да ме развличаш. Предположи какво ще стане.
— В тесните рамки на обвиненията и от правна гледна точка правителството доказа обвиненията си — отговори с равен тон Корва.
— Тогава защо се бавят толкова? — попита Тайсън. Те са офицери. Защо не могат да решат?
— Защото защитата доказа други неща. Неща, които бяха извън онова, което бяха подготвени да чуят. — Той погледна към Тайсън. — Не съжалявам, че премълча някои неща. Помолих те да го направиш. Исках всичко да се разкрие спонтанно, когато му дойде времето. И съдебният състав слушаше. Техните безизразни лица издадоха вълнението им. Те са човешки същества и затова сега задават въпроси на самите себе си.
Тайсън мълчеше.
— Точно сега — каза Корва, — един или двама от тях привеждат доводи и се опитват да повлияят на втори или трети член от състава да каже „По дяволите закона“. Това е единствената възможна причина за забавянето.
— А ще стане ли? Ще кажат ли трима от тях „По дяволите закона.“?
Корва погледна към Тайсън, после отклони очи и се взря в настолния бележник на равин Уейц.
— Ако го кажат — каза той, — трябва да кажат и „По дяволите армията“. А те са част от системата, въплъщението на кодекса. Те са офицери, положили клетва. И са по-заинтересувани от успешното функциониране на тази система, отколкото гражданските юристи са заинтересувани от гражданската юридическа система. Какво би направил ти на тяхно място? Как би гласувал?
Тайсън се замисли за момент, после отговори:
— Гласувам виновен.
— Аз също.
— Тогава защо се бавят толкова?
— Честно казано, не знам. Казах ти… имат проблеми да започнат гласуването. Полковник Муър не предлага гласуване, защото един или двама от тях надават глас в твоя полза. Може би самият Муър се обажда в твоя полза. Може би Дейвис също е на твоя страна. Може би Синдъл е тази, която иска бързо да гласуват, че си виновен. Може би Ласки щеше да е третият човек на твоя страна, от когото се нуждаем. Не знам. Никой не знае… Съдебните заседатели винаги са успявали да ме изненадат.
— Дори военните съдебни заседатели?
— Дори те понякога.
— Ще бъдеш ужасно изненадан, ако спечелиш това дело.
Корва започна да се усмихва, но шумът от стъпки по коридора го накара да се изправи на крака. На вратата се почука, после се отвори и в стаята влезе дежурният военен полицай с куп вестници и списания в ръце.
— Намерих ви и броя на „Плейбой“ за следващия месец — каза той. — Искате ли още нещо, господин Корва?
— Не, благодаря.
Дежурният излезе. Тайсън и Корва започнаха безцелно да четат. В дванайсет и половина пред вратата отново се чуха стъпки. После спряха. Почука се и вратата се отвори. Сержант Ларсън каза:
— Ще ми дадете ли поръчката си за обед? Или предпочитате да обядвате навън?
— Поръчай ни сандвичи и кафе, сержант — отговори Корва. — Изненадай ни с нещо. Но без хляб и майонеза.
Чакаха половин час и Тайсън се обади:
— Обикновено взимането на сандвичи от местната лавка отнема петнайсет минути. Може би вече са гласували присъдата.
— Ще ни донесат обяда преди да ни извикат обратно в залата. Отпусни се.
— Отпуснал съм се. Отегчавам се.
Отново се чуха стъпки, почукване и вратата се отвори. Сержант Ларсън влезе с картонена кутия, която остави на бюрото. Тайсън видя, че тя е претъпкана със сандвичи, салати и сладкиши.
— От жена ми е — каза Ларсън. — Настояваше — добави той с известно смущение. — Надявам се, че нямате нищо напротив.
— Предай й, че сме много благодарни — каза Корва. Тайсън си взе един огънат в салфетка сандвич, въпреки че нямаше желание да яде.
— Много мило от нейна страна, сержант. Ларсън се усмихна и излезе. Корва откри сандвич с пилешки котлет и ръжен хляб и го захапа.
— Както вече веднъж ти казах — рече той, — и както можеш сам да видиш и чуеш всеки ден, в очите на общественото мнение ти си невинен.
— Никога не съм ценял особено високо общественото мнение и преценката на хората в Америка. Аз съм сноб и елитарист. Затова не мисля, че заслужавам да се успокоявам с общественото мнение точно сега.
Корва откри кутия кока-кола и я отвори.
— Ти имаш правилна преценка за себе си и за света, в който живееш. За съжаление такъв, какъвто си, ти си в несъответствие със заобикалящия те свят.
Тайсън откри в картонената кутия две бири и ги изпи и двете, без да предложи на Корва. Корва се нахрани без видима загуба на апетит. Тайсън отиде до тоалетната съпроводен от охраната. Корва отиде дотам сам. Следобедът протече под знака на скуката и безпокойствието. Слънцето започна да отслабва, а откъм океана се издигна вятър, който разпиля червените и златните листа по поляните и пътеките, и ги понесе с шумолене покрай стените на сградата. Тайсън отиде до прозореца и забеляза, че тълпата беше намаляла, а онези, които не се бяха прибрали обратно в църквата, стояха приведени срещу студения вятър.