— Миналата есен събирах листа и играех футбол със сина си — каза той повече на себе си, отколкото на Корва. — Цепех дърва и подреждах огъня в камината. Ходихме до една ферма на изток и купихме, тикви, кратунки и ябълкова ракия. Прибрахме се в къщи и си направихме горещ пунш с ром. Обичам мириса на есента.
— Аз също — отговори Корва с равен сдържан глас.
— Липсваше ми много в Ку Чи. Помолих брат ми да ми изпрати кутия от обувки с есенни листа. — Той се усмихна сам на себе си. — Дадох ги на хора, които твърдяха, че им липсва есента.
— Звучи така, сякаш си искал да те уволнят по психически причини — отбеляза Тайсън.
Корва взе „Дейли Нюз“. Заглавието на първа страница гласеше: „ЩЕ ИМА ЛИ ПРИСЪДА ДНЕС?“
— Добър въпрос — каза Тайсън, когато го видя. Погледна към стенния часовник. Беше четири и шестнайсет минути.
В четири и двайсет Корва стана и отиде до прозореца.
— Не виждам никой да си тръгва. Колите на пресата също още са тук. В четири и двайсет и пет Тайсън се изправи.
— Не бих искал да се налага да прекарвам нощта в очакване. Кажи да ме настанят в жилищата за несемейни. Няма да се прибирам вкъщи тази вечер.
— Добре — отвърна Корва. — Няма да споря с теб. Може да е много изнервящо да се чака — добави той, — но не е лош знак. Нещо се е случило в залата за обсъждане на присъдата.
— Но какво?
В четири и трийсет Корва затвори куфарчето си и взе шлифера си от закачалката.
Този път нито Корва, нито Тайсън чуха стъпките в коридора, но и двамата доловиха лекото почукване на вратата, толкова леко, помисли си Тайсън, колкото леки трябва да са били и стъпките, и разбра, че не бяха дошли да му кажат, че за днес е свободен.
Вратата се отвори, сержант Ларсън застана на входа без да продума: твърде дълго за Корва, който рязко попита:
— Е, добре? Свободни ли сме?
— Не, сър. Съдебният състав е гласувал присъдата.
— Благодаря — сковано кимна Корва. Той отново окачи шлифера си на закачалката и се обърна към Тайсън с неестествен глас: — Хайде да чуем какво имат да ни кажат.
Тайсън тръгна към вратата, която Ларсън държеше отворена.
— Сър, трябва да си вземете шапката — каза Ларсън на Тайсън.
— Какво?… — за момент Тайсън застана неподвижно, после отвърна: — Да, разбира се. Каквото и да стане, няма да се връщам повече тук, нали?
— Не, сър.
— Благодарете на равина от наше име, ако го видите.
— Да, сър.
Корва тръгна напред по коридора. Ларсън отново ги настигна и тръгна пред тях. Той изглежда усещаше, че подопечните му не бързат и вървеше бавно. Когато влязоха в съдебната зала Тайсън усети, че тълпата на пейките замлъкна. Погледна и видя, че църквата беше изпълнена докрай, като в неделята на Великден, и хората стояха на пътеката и в преддверието.
Той умишлено мина пред масата, зад която вече се бяха събрали членовете на съдебния състав, покрай масата на прокурорския състав, без да поглежда към Пиърс, Уейнърт и Лонго, и застана до Корва на масата на защитата. Корва остана прав и Тайсън последва примера му. Забеляза, че сега и прокурорският състав се беше изправил. Въпреки че това не беше необходимо.
Тайсън се насили да погледне към предния десен ред. Марси беше облечена в консервативен делови костюм от туид. Тя кръстоса крака и му се усмихна окуражително. Дейвид седеше до нея с тъжен вид, въпреки че, помисли си Тайсън, изплашен беше поточната дума. Зачуди се какво ли става в този момент в съзнанието на едно шестнайсетгодишно момче. Трите сестри на Тайсън, и трите хубави и жизнени жени, поддържаха оптимистичното си изражение. Майка му, която рядко проявяваше други чувства освен гордост, нетърпение или отегчение, сега изглеждаше смутена и стара. Тайсън се насили да изрази безразличие на лицето си и се обърна към съдебния състав. Опита се да разгадае техните изражения, но там можеше да се прочете по-малко и отпреди. Единственият проблясък на чувство просветна, когато случайно срещна погледа на майор Вирджиния Синдъл, която бързо сведе очи.
Тайсън осъзна, че Корва му говори нещо.
— Има една тънкост в ръководството за провеждане на военен съд — шепнеше му Корва. — Присъдата невинен се обявява с думите „Мое задължение е да ви съобщя…“. Присъдата виновен се обявява с думите „Да ви информирам“. Искам да го знаеш, за да можеш да се подготвиш преди да чуеш самата присъда.