— Да, сър.
Тъмната служебна кола се измъкна от тълпата и бе поета от ескорт от два джипа. Те подкараха бързо по Лий авеню.
Тайсън за пръв път забеляза, че мъжът на предната седалка до шофьора беше цивилен. Човекът се обърна назад и каза:
— Трябва да си поговорим малко преди да ти дадат присъдата, шампионе.
Тайсън погледна към Чет Браун.
— Не мисля така — отговори той.
Браун сви рамене и се обърна обратно напред.
— Ще видим — каза той.
Галахър извади плоско шишенце и разви капачката му.
— Пийнете една глътка — каза той.
— Нямам нужда от алкохол — отговори Тайсън. Галахър сви рамене и зави обратно капачката. Той се поколеба, после мушна шишенцето в страничния джоб на куртката на Тайсън.
— Задръжте го.
Тайсън осъзна, че не се насочват към изхода на базата и разбра, че не отиват във Форт Дикс. Галахър се загледа за момент в Тайсън, после каза:
— Просто местния арест. За почивните дни. До произнасянето на присъдата в понеделник. После… после…
— После — обади се Чет Браун от предната седалка, — всичко зависи от упорития кучи син.
Тайсън се осмели да каже „върви по дяволите“, но изглежда че никой нямаше нищо напротив.
Колата спря пред кабинета на началника на местното отделение на военната полиция и Тайсън се намери в малка килия със стени от бежови фаянсови плочки. Сержант Ларсън махна белезниците му и излезе, затръшвайки след себе си решетката на вратата на килията. Браун застана от другата страна на решетката, а военният полицай отиде в дежурната стая, за да обработи документите на затворника.
— Всичко, което искаме — каза Браун, — е уверението ти в писмена форма, че никога вече няма да говориш за това, до края на земния си живот.
— Върви по дяволите.
— С изключение, естествено, на няколко думи от време на време, относно положителната страна от опита ти в сблъсъка с правителството и военното правосъдие.
— Разкарай се.
— Всъщност ти изпълни своята страна от сделката поне досега, макар че не се съгласи с нея. Не каза и дума на пресата. Ние ценим това. Адвокатите ти също се държаха прилично. — Браун извади свитък листи от вътрешния си джоб. — Прочети го и подпиши.
— Махай се, Чет.
— Едно от нещата, споменати там е, че няма да повдигаш въпроса за връщането ти на действителна военна служба или пък за това, че реалните извършители на престъплението са недосегаеми за закона. Правителството е много чувствително на тези теми.
— Аз също съм чувствителен по тези въпроси. Браун се наведе по-близо до него, подпрял ръце на решетките и провря глава между тях. Той внимателно наблюдаваше Тайсън, който беше застанал на около два метра от него, сякаш признаваше, че макар и затворен в клетка, Тайсън продължаваше да бъде опасен.
— Знаеш ли, Бен — замислено каза Браун, — че от двайсет и петимата души, които всъщност са били замесени в инцидента с Май Лай, осемнайсет са се измъкнали без изобщо да им бъдат предявени обвинения, защото давността на престъпленията им е изтекла? Е, правителството е имало предостатъчно време да ги хване в капана, но не го е направило. А повечето от другите, замесени в случая, които още са били на действителна служба, така и не са били призовани пред съда, защото прекият им командир не е предявил обвинения, каквито предяви генерал Пиърс в твоя случай. Естествено, генерал Пиърс не го направи без известно въздействие отгоре. Но армията харесва създадената от нея система. И от всички, които бяха подведени под отговорност по случая Май Лай, само Коли беше осъден. Точно на това сега му викаме бъркотията около Май Лай. И след всичките тези години системата още не се е променила. Правителството и министерството на правосъдието биха искали да променят системата така, че Съединените щати никога повече да не изпадат в неудобното положение да не могат да подведат собствените си военнослужещи под съдебна отговорност за военновременните им престъпления. Целта е благородна.
— Толкова благородна, че никой дори не се е сетил за нея през последните двайсет години.
— Просто е необходимо да се случи нещо като това, нали? Въпросът е, че армията не иска да се променя системата. Точно сега се води борба за това. И ние не искаме ти да объркаш нещата.
— Кои са тези ние? Ако знаеше за кого работиш, можех и да те изслушам. Но доколкото знам, може да си и човек на армията. Или на военната прокуратура.
— Може и да съм. Може да съм и цивилен. Това няма значение.
— Напротив, има.
Браун размаха листите в ръката си.
— Ако подпишеш това, президентът ще те помилва в рамките на трийсет дни, независимо каква присъда ще получиш. Още докато си в затвора във Форт Дикс. Така изобщо няма да стигнеш до Канзас.