— Не си мисли, че ако се отървеш с една или две години, ще можеш да ги преживееш без да се промениш, Бен — продължи Браун. — Затворът засмуква. А хората като теб не успяват да се оправят добре там.
— Кои са хората като мен?
— Могат да ти дадат от десет до двайсет години. А аз няма пак да се върна с това предложение. Защото ако ти дадат от десет до двайсет години, никой няма да има основание да се притеснява, че можеш да се явиш пред обществеността и да почнеш да създаваш проблеми.
Тайсън си изтръска цигарата в консервена кутия, пълна с вода.
— Могат да те осъдят и на смърт чрез обесване — добави Браун.
Тайсън се прозя.
— Какво толкова има да се съгласиш да правиш онова, което така и така вече правиш? — каза Браун.
— Това — отвърна Тайсън, загледан в цигарата си, — глупако, че ако аз поискам да направя нещо, то всичко е наред. Ако аз не искам, всичко пак е наред. Но ако някой се опита да ми опре пистолет до главата и да ме накара да направя нещо, то единственото, което мога да кажа, е разкарай се.
Чет Браун изглеждаше раздразнен.
— Надали си имал тези скрупули, когато си наблюдавал как хората ти покосяват монахини и бебета — саркастично вметна той.
Тайсън си пое дълбоко дъх.
— Не. Нямах ги. Затова и съм тук. Но то не означава, че трябва да се занимавам с теб сега. Махай се.
Браун понечи да каже нещо, но се отказа. Погледна към листите на земята.
— Ще си ги прибера.
Тайсън се изправи и ритна сгънатите листи по-близо до решетката.
— Отстъпи назад, убиецо — каза Браун. Тайсън се отдръпна назад.
Браун бързо клекна и грабна листите, разливайки кафето върху панталона си.
— По дяволите!
— Малко си изнервен тази сутрин, Чет. Браун попи кафето с носна кърпичка.
— Виж какво, ако всичко се нареди добре за теб — каза Браун, — може да поговорим да ти уредя някаква държавна работа. Обади ми се.
— Как да ти се обадя, Чет?
— Просто направи някакво публично изявление, което да не ми харесва. И ще ти се обадя.
— Не ме заплашвай, Чет. Това ме влудява.
— Просто се опитвам да ти помогна. Харесваш ми.
— Не знаеш къде се намират сега Дан Кели и сестра Тереза, нали? — каза Тайсън.
— Може и да знам.
Тайсън и Браун се спогледаха, после Браун каза:
— Може би много скоро ще получиш вест от тях. Но може и да не стане така. — Той се обърна и излезе през вратата в посока към кабинета на началника на ареста.
Четвърт час по-късно се появи военният полицай с поднос със закуска от бюфета и вестник. Той отвори вратата на килията, остави подноса на койката и протегна вестника на Тайсън.
— Последният излязъл снощи.
Тайсън погледна към броя на „Ню Йорк Пост“. Заглавието на първа страница, изписано с големи червени букви, гласеше „ВИНОВЕН!“
— Махнете го оттук — каза Тайсън. Военният полицай сви рамене и си тръгна с вестника.
Тайсън установи, че е гладен и изяде закуската, състояща се от бъркани яйца, бекон и кафе. Имаше и овесена каша, която упорито продължаваха да сервират на войниците в армията, макар че те си гасяха цигарите в нея.
Щеше му се да изпие още чаша кафе, но не си поиска. Радиото в кабинета на началника на ареста свиреше някаква музика, шумен рок, който би трябвало да се забрани по обществените радиоточки преди шест часа следобед. Реши, че животът в затвора не му харесва.
В килията беше студено и Тайсън си сложи куртката и връзката. Нямаше прозорец и не знаеше какво е времето навън, но след като така и така нямаше да излиза, това беше без значение.
В седем часа вратата на кабинета на началника на ареста се отвори отново и Корва мина по тесния коридор между трите килии. Охраната отвори вратата на килията, Корва влезе и военният полицай затвори и заклкочи след него.
Корва взе пластмасовия стол и го постави срещу Тайсън, който седеше на койката. Той отвори дипломатическото си куфарче и го сложи на коленете си. Тайсън забеляза, че куфарчето служеше по-добре за маса в затворнически условия, отколкото чантата, с която Корва обикновено се движеше.
— Тук сякаш се чувстваш като у дома си — отбеляза Тайсън. — Предполагам, че си посещавал много от клиентите си в затвора. Да не кажа всички.
Корва не обърна внимание на забележката му и започна направо:
— Целта ни сега е да не влезеш в затвора.
— Аз съм в затвора, Винс.
Корва извади половинлитрова бутилка уиски от куфарчето си и я хвърли на койката.
— Скрий това някъде. Нямат нищо напротив да пиеш, но не обичат да го виждат.
Тайсън сложи бутилката под възглавницата си и извади от там плоското шишенце на капитан Галахър, което вече беше празно.