— Виж, това е нещо, в което мисля, че няма да повярват, ако го разкажеш ти. Затова ще накарам Кели да го разкаже — добави Корва.
Тайсън стана. Корва остана седнал.
— Обади ми се подполковник Фарнли Гилмър — обясни Корва, — който е бил така добър да не закрива разследването по член 32 дори и по времетраенето на процеса, както се прави понякога. Той ми съобщи, че Даниел Кели е подал признаци на живот. И по-точно, някаква правна фирма, която заявила, че представлява Кели, е потърсила полковник Гилмър. Между другото, тази фирма, „Корнърс, Нюхауз и Ървинг“, същевременно е неофициално известна с това, че представя хората на ЦРУ. Така че изглежда, някой някъде е решил за възможно да извади Кели на бял свят за едно появяване пред широката общественост.
— Кели е решил да го направи. Вероятно е настоявал за това.
— Но не и да свидетелства в началния етап на процеса — отбеляза Корва. — Това щеше да го постави в неудобното положение да бъде принуден да лъже, ако се яви като наш свидетел, или да каже истината, ако се яви като свидетел на обвинението. Ако Пиърс изобщо го е потърсил. Сега, когато нещата са се поизяснили, той може да се яви като твой свидетел само за изясняване на смекчаващите и намаляващите вината обстоятелства. Могат да го разпитват за всичко, което каже, но мисля, че Пиърс ще бъде достатъчно благоразумен да не го прави.
— Даниел Кели… — каза Тайсън сякаш на себе си. — Господи, той щеше да разкрие всичко по това дело. Неговият разказ щеше да противоречи както на нашия, така и на този на обвинението. Той щеше да каже истината.
— Старите ветерани от пехотата в съдебния състав — кимна Корва, — ще разберат, че Кели, като твой свързочник, рядко се е отдалечавал повече от една протегната ръка разстояние от теб за повече от минута на бойното поле. Той е бил твоя сянка, твой помощник, твой съветник.
— Не знам за последното — каза Тайсън. — Но знам, че ме следваше дори когато отивах в джунглата по нужда. Спомням си само два пъти, когато сме били разделени за малко по-дълго време, единия път, когато ме повали в несвяст в болницата, и после по-късно, на Ягодовото поле, когато бегълците ни разделиха.
— Бих могъл да поискам да преразгледам цялото дело заради появата му — каза Корва. — Но не мисля, че това ще промени съдебното решение на невинен. Остава проблемът, че лъжливата версия, която сте измислили, представлява прикритие на масово убийство, и думите „стана причина за застрелването“, „опасни действия“ и така нататък, ще бъдат разбирани в смисъл на удара, който си нанесъл на доктор Монто и който е подпалил искрата на масовото убийство. — Той погледна към Тайсън. — И това наистина е така.
— Знам.
— Но ако въпреки това поискаме преразглеждане на делото, Пиърс, който сега вече знае повечето факти, би могъл да се захване за някоя друга дума в обвинителния акт.
— Не искам преразглеждане на делото, Винс. Всички сме уморени. Просто не искам да влизам в затвора. Мога да живея с присъдата „виновен“.
— Разбирам. И можеш да живееш добре, ако Кели свидетелства, че е видял Бранд да изнасилва малко момиче.
— Да — пое си дълбоко дъх Тайсън.
— А между другото, какво всъщност се случи на Ягодовото поле? Харпър смята, че Бранд не те е последвал навън под престрелката. И че не ти е оказал лекарска помощ.
— Оказа ми помощ — поклати глава Тайсън. — Оказа ми помощ със свръхдоза морфин.
— Господи!… — очите на Корва се разшириха от ужас.
— Но очевидно нито Кели, нито който и да е друг може да свидетелства за това — каза Тайсън. — Дори аз не съм сто процента сигурен. Почти съвършеното убийство.
— Не можеш да разкажеш за това в съда, Бен — кимна Корва. — Той после ще те съсипе. Съдебните заседатели може и да ти повярват, но без потвърждение… и то само разказано от нас… забрави го. Това е минало. Никога няма да си върнеш за този случай. — Той погледна към Тайсън и каза: — Страхотна команда сте имали там, лейтенанте… Насилие, убийства, заговори, отмъщение, метеж… Има ли и още нещо? Да сте крали пилета?
— Всъщност — рязко му отговори Тайсън, — те не бяха лоши момчета. Не и в началото. Лошото е, че когато човек измине толкова много километри и в съзнанието му се запечатат толкова ужасни и непристойни неща, може да се деформира. Знаеш това. Ти поне не бива да ги съдиш!
— Извинявай.
— Аз също не ги съдя твърде сурово. Дори Бранд не съдя твърде сурово. Искам да кажа, задето се опита да ме убие.
— Защото сам си мислил да го убиеш.
— Да, именно затова. — Тайсън се усмихна. — И аз минах по този път. Мога да го разбера. Виетнамското решение — някой ти създава проблеми? Притеснява те? Разстройва те? Приложи му от пет до десет куршума от М — 16. Или ако си лекар, фатална доза морфин.