Корва затвори дипломатическото си куфарче и стана.
— Ще дойда пак утре. Първо ще отида да видя какво става в църквата в десет часа. После ще дойда тук. Тогава ще можем да обсъдим смекчаващите и намаляващите вината обстоятелства.
— Не искаш ли да свършим тази работа днес следобед? Аз съм свободен.
— Днес ще прекарам целия ден с Даниел Кели и адвокатите му в кантората си в града — усмихна се Корва.
— Добре. Той ще ти хареса.
— Може би. Преди осемнайсет години. Хората се променят.
— Така ли? Не мисля.
Корва тръгна към вратата на килията. Поколеба се, после каза:
— Още нещо… Не е сигурно, но полковник Гилмър ме уведоми, че са му се обадили от Интерпол…
— Намерили са я — Тайсън пристъпи към Корва.
— Може би. И не във Франция, където я търсеха всички. В Италия. Мислят, че е същата жена. Днес ще разбера.
— Не смятам, че бих искал да я призоваваме.
— Ами… може да се окаже, че не сме и в състояние.
— Какво имаш предвид?
— Ще поговорим за това по-късно; след като се чуя с Гилмър.
— Няма причина да я призоваваме. Делото е приключило. Разполагаме с Кели за смекчаващите и намаляващите вината обстоятелства. Аз също ще свидетелствам в своя полза.
— Тя може да каже на съда, че си й спасил живота в болницата — каза Корва, почесвайки се по носа.
Тайсън не отговори.
— Бен, ако тази жена в Италия е сестра Тереза, бих искал да говоря с нея — добави Корва. — Мисля, че ако наистина е твой приятел, тя ще иска да се възползва от възможността да ти помогне. Ти си й помогнал. — За момент Корва се загледа в него, после добави: — А ако е било нещо повече от приятелство… и нещата не са свършили добре… то може би ще е по-добре да я оставим…
Тайсън се загледа в пода, после заяви:
— Тази жена беше монахиня, Винс.
— Знам.
Тайсън се почеса по брадичката.
— И никакви срещи изненада повече, разбрахме ли се?
— Да. — Той извади един плик от страничния си джоб. — Писмо от жена ти.
Тайсън го взе.
— Тя те обича дълбоко, лудо и страстно — каза Корва.
— Пощата ми ли четеш?
— Не, не. Жена ми ми каза. Тя ще остане при твоята жена за тази събота и неделя.
— А ти с кого ще прекараш уикенда?
— С Кели и доста нестандартния му адвокат. А и разговорът с тази сестра Тереза ще бъде труден. Поръчал съм преводач за всеки случай.
— Наистина ли? Не си толкова некомпетентен колкото изглеждаш. С какъв език? Гръцки?
— Не, френски.
— А защо не виетнамски?
— Първо, по-трудно се намират. И второ, последното нещо, което бих искал да видя в съдебната зала, е някой виетнамец. Разбираш ли?
— Разбрано — кимна Тайсън.
— И така, ако успея да задвижа всичко до десет часа сутринта в понеделник, ще поискам още един или два дни. — Корва си погледна часовника. — Искам си закуската. Блокирал си ми и двата почивни дни.
— Моите също са блокирани. Имах билети за театър довечера. Искам да изляза оттук, Винс. В понеделник вечерта искам да гледам футбол по телевизията у дома. В Гардън Сити.
— Ще направя всичко по силите си. Знаеш, че в армията няма пускане под гаранция. Но може да успея да уредя онова, което наричат „сваляне на обувките“. То е нещо като връщане към домашния арест, докато делото завърши окончателно след всички преразглеждания, апели и така нататък.
— Направи го. — Тайсън си спомни за Чет Браун. — Има ли някакъв начин за водене на преговори за присъдата? — попита той. — Искам да кажа, законно ли е?
Корва го погледна.
— Според военното законодателство няма такива неща като признаване на вина за по-малко престъпление или пък преговори за присъдата. И според закона стъпки в тази насока трябва да бъдат предприети по инициатива на обвиняемия или на неговия адвокат. Защо питаш? Някой говорил ли е с теб?
— Не. Просто си мислех.
— Между другото — каза Корва, — можеш да имаш и други посетители освен адвоката си.
— Не искам никакви посетители.
— Добре. Трябваше да попитам. — Корва се обърна и натисна звънеца за повикване на стената до вратата.
— Знаеш как да се оправяш по тия места — отбеляза Тайсън.
— Бил съм в затвора и преди. И един съвет във връзка с това: следвай всичките идиотски правила. Военните затвори не са мястото, където можеш да отстояваш правата си.
Дойде военен полицай с ключовете и отвори вратата на килията.
— Искам да ми разкажеш как си получил Бронзовата си звезда в ония тунели — каза Тайсън.
— Някой друг път — усмихна се Корва. Той излезе от килията и военния полицай затвори вратата. Корва се обърна и каза през решетките: — Първи взвод на рота „Алфа“ почти приключи с прогонването на злите духове. — И си тръгна заедно с военния полицай.