Тайсън остана прав посред малката килия в продължение на цяла минута, после се втренчи в плика в ръката си. Отвори го и прочете бележката вътре:
„Скъпи Бен,
Разбирам защо не искаше да ме видиш, докато все още чакаше съдебното решение, и ще те разбера, ако не искаш да те посетя и сега. Но няма да те разбера, ако още днес не ми изпратиш писмо, за да ми кажеш, че продължаваш да ме обичаш.
Дейвид ти предава, че те обича, както и аз.
Марси.
Послепис: Изглеждаше доста смел там. Майка ти казва, че е трябвало да удариш полковник Пиърс в лицето.“
Тайсън прочете отново кратката бележка и позвъни на звънеца. Когато военният полицай дойде, той поиска хартия за писма и химикалка.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
В девет и трийсет в понеделник сутринта вратата на килията се отвори и Тайсън и Корва минаха в кабинета на началника на ареста.
— Без белезници, нали? — каза Корва на капитан Галахър.
Галахър кимна.
— Но ако избяга, вие ще отговаряте.
— Не се правете на глупак, капитане — каза Корва.
— Да, сър. Старая се.
Корва и Тайсън излязоха от кабинета и седнаха на задната седалка на покритата със зелен брезент служебна кола. На предните седалки седяха двама военни полицаи, които Тайсън не бе виждал преди. Колата се насочи към църквата.
— Не бяха от най-приятните почивни дни в живота ми — каза Тайсън.
Колата ги откара до задната врата на административното крило на църквата. Посрещнаха ги още двама въоръжени военни полицаи, които ги отведоха направо в съдебната зала.
Денят бе изключително ясен и четирите прозореца с южно изложение бяха огрети от утринното слънце. Тайсън зае мястото си зад масата на защитата и каза на Корва:
— Тук се чувствам като у дома си. Корва кимна, сякаш го беше чувал и преди.
Още не беше дошъл никой друг, освен зрителите и Тайсън започна да разглежда лицата им. Всички представители на пресата бяха налице, но само три четвърти от пейките бяха заети, и то предимно от военни. Сестрите му се бяха прибрали вкъщи при съпрузите и работата си, и само майка му, Марси и Дейвид бяха останали на първия ред, другите места бяха празни. Марси не погледна към него, но Дейвид му помаха и той му махна в отговор.
Не видя нито един познат с изключение на подполковник Левин, който, както му бяха казали, си беше взел отпуска, за да присъства на всички заседания на съда.
Тайсън се канеше отново да насочи вниманието си към съдебния състав, когато погледът му бе привлечен от някакво движение и той видя Стивън Бранд да върви по централната пътечка между пейките. Тайсън побутна Корва с лакът.
— Виж.
Корва погледна и очите му се разшириха от смайване.
— Какво прави той тук? — попита Тайсън.
— Свидетелят може да присъства на заседанията на съда след прочитане на съдебното решение — отговори Корва. — Предполагам, че е дошъл да види как ще те осъдят.
Тайсън се втренчи в Бранд, докато накрая Бранд погледна към него. Той се облегна назад и скръсти ръце. Усмихна се на Тайсън.
— Ще убия този кучи син — каза Тайсън на Корва без да сваля поглед от Бранд.
— Успокой се, хората ни гледат.
Тайсън забеляза, че наистина е така. Хората гледаха ту към Бранд, ту към Тайсън. Тайсън се облегна на стола си. Запали си цигара.
— Копеле.
Няколко минути по-късно той отново огледа обкръжаващия го свят. Усети, че в съда се е възцарила по-малко напрегната атмосфера, но не разбираше защо е така. Смяташе, че определянето на размера на присъдата е нещо, което следва кулминационната точка на процеса, за него това бе най-важното нещо на света в момента. И в зависимост от другите показания, той знаеше, че днес или утре сам ще застане на свидетелската скамейка. Погледна отново към Марси, но тя продължаваше да отбягва погледа му. Втренчила се бе право пред себе си. Бележката, която й написа, беше проста:
„Обичам те. Но ако ме пратят в затвора, не искам и не очаквам да ме чакаш.“
Мислеше, че това е нормално. Но според Линда Корва явно не беше. Жени, помисли си той. Като по-млад никога не беше обичал жени посреднички да се намесват в любовните му афери. Но те можеха да бъдат много полезни като източник на информация, въпреки че не можеха да го разберат. Ще трябва да напише друга бележка.
Прокурорският състав влезе в залата и Тайсън си помисли, че приличат на три прасета, втурнали се вкупом към коритото с помията.
Съдебният състав влезе много тържествено, подредени по ранг, както обикновено. Тайсън подозираше, че полковник Муър подрежда целия си живот според ръководството за бойна подготовка и официални прояви.