— Тези документи ще се заведат като доказателства и ще бъдат приложени към документите по делото — съобщи полковник Спраул. — Членовете на съдебния състав ще получат копия от всички документи и от записите на свидетелските показания, отнасящи се до определянето на подобаваща присъда, които да ползват при обсъждането на размера на наказанието.
Доказателствата бяха заведени, а Тайсън се зае да изучава внимателно членовете на съдебния състав. Двама от тези хора бяха гласували за признаването му за невинен, но до края на живота си нямаше да може да отгатне кои бяха те.
Корва видя накъде гледа.
— Майор Синдъл. Така каза жена ми.
— Възможно. И кой още?
— Нямам представа. Всички останали изглеждат така, сякаш са посветили почивните дни на изграждането на ешафода.
— Може би Макгрегър… — каза Тайсън. — Не, Морели… Той харесва маниера ти на работа… Напомняш му за говора на предците му.
— Добре ли си?
— Не спах добре.
— Не ме учудва. — Корва погледна към клиента си с известна загриженост.
— Има ли обвинението доказателства, утежняващи вината на обвиняемия? — обърна се полковник Спраул към полковник Пиърс.
— Не — отговори Пиърс.
— Разполага ли защитата с доказателства, смекчаващи и намаляващи вината на обвиняемия? — обърна се Спраул към Корва.
— Да, ваша милост.
— Разполага ли защитата с доказателства, които да представи на съда, за да бъдат заведени като веществени доказателства?
— Не, ваша милост.
— Възнамерява ли защитата да призове свидетел за посочване на смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства?
— Да, ваша милост.
— Призовете първия си свидетел, господин Корва. Корва се обърна към дежурния сержант и каза:
— Защитата призовава господин Даниел Кели. Вратата се отвори и Даниел Кели влезе в залата.
Тайсън незабавно забеляза, че слабичкото двайсет и една годишно момче, което си спомняше, се бе превърнало в изключително добре сложен четирийсетгодишен мъж, който се движеше с походката на атлет. Светлата кожа на Кели имаше бронзов загар, а дългата му коса с цвят на слама падаше върху челото му. Тайсън забеляза, че очите му се стрелнаха едновременно навсякъде, оглеждайки цялото помещение, преценявайки възможните места за засада и отбелязвайки евентуалните места за прикритие и убежище, проверявайки за скрити клопки и набелязвайки добрите стрелкови позиции. Кели носеше черни памучни спортни панталони, бяло поло и бежово велурено спортно сако. Спря пред свидетелския стол, погледна към Тайсън и го поздрави с вдигане на палеца. Тайсън отвърна на поздрава му.
— Ваша милост, възнамеряваме показанията на свидетеля да бъдат дадени под клетва — каза Корва на Спраул.
Спраул кимна към Пиърс, който се приближи към свидетелската скамейка с нетърпеливото държане на човек, смятащ, че би трябвало вече да е на друго място.
— Вдигнете дясната си ръка.
Кели, който продължаваше да стои, вдигна дясната си ръка.
Пиърс каза набързо, сливайки думите:
— Заклевате ли се, че показанията ви по делото, което се слуша сега, ще представляват истината, само истината и нищо друго освен истината, и нека Бог да ви бъде съдник?
— Заклевам се — отговори Кели без да се налага Пиърс да по подканя.
— Моля, кажете името, адреса и професията си — каза Пиърс.
— Даниел Кели, Едгъртън, Охайо, внос и износ.
Пиърс, който бе получил някаква обща информация относно очакваните нови показания, явно бе научил и някои други неща за Кели и не възнамеряваше да остави първото му изявление без да го оспори. — Вие сте настоящ жител на Едгъртън, Охайо?
— Да.
Пиърс изглежда се съмняваше в това.
— Бихте ли могли да бъдете по-конкретен относно професията си?
— Да. Внасям и изнасям разни неща.
Някой се изсмя.
— От Едгъртън, Охайо? — попита недоверчиво Пиърс.
— Да.
— Ваша милост… — започна Корва.
Спраул направи знак с ръка на Корва да изчака и се обърна към Пиърс:
— Може би бихте се съгласили да отложите кръстосания разпит на свидетеля за времето, когато защитата свърши със своите въпроси, полковник Пиърс.
Няколко души отново се изкискаха.
— Господин Корва, можете да да почнете — каза полковник Спраул.
Пиърс се върна на масата на прокурорския състав, а Корва застана пред амвона с лице към Кели.
— Господин Кели — започна Корва, — бихте ли посочили предишния си чин, военна част и задължения по време на службата ви в Република Виетнам.
— Бях редник първи разряд и служех в Първи взвод на рота „Алфа“, Пети батальон на Седма кавалерия, Първа въздушна дивизия — отговори Кели с добре овладян глас. — Бях свързочник на командира на взвода.