Тайсън забеляза, че произношението и речникът на Кели значително са се подобрили от времето във Виетнам.
— Били сте личен свързочник на лейтенант Тайсън, така ли е? — каза Корва.
— Повечето време бях с него, да.
— И като такъв сте имали тесни и постоянни контакти с командира на взвода си.
— Всеки ден. Спяхме в една и съща дупка. Трябваше да му осигурявам телефонна радиовръзка незабавно при поискване, така че се държахме близо един до друг.
Корва зададе поредица от въпроси, за да изясни отношенията между Тайсън и Кели в миналото и сега, след което попита:
— Имате ли поне обща представа за развитието на този процес?
— Да.
— Знаете ли, че лейтенант Тайсън бе признат за виновен по обвинение в убийство?
— Да.
— И вие предложихте да се явите в негова полза, за да дадете показания, които могат да посочат смекчаващи вината обстоятелства във връзка с престъплението, по което е признат за виновен.
— Да, точно така.
— Господин Кели, бихте ли казали на съда какво се случи сутринта на 15 февруари 1968 година? Инцидентът на погребалната могила. Моля, започнете от разсъмване.
— Когато започна да се разсъмва — отвърна Кели, — ние бяхме деветнайсет на брой, напуснахме прикритията, където прекарахме нощта. — Кели продължи да разказва с кратки стегнати изречения, каквито военните особено обичаха, като използваше военната терминология от съответната епоха, при това правилно. Тайсън имаше чувството, че описва нещо, случило се миналата седмица, и си помисли, че вероятно и другите изпитват същото чувство.
Загледа се в съдебния състав. Явно бе, че Кели оставя благоприятно впечатление у Муър, Макгрегър и Бауър. Но не знаеше дали това ще донесе някаква полза за Бенджамин Тайсън. Хвърли поглед към Бранд и забеляза, че той започна леко да нервничи.
— Продължихме марша си на югоизток в посока към Уей — заключи Кели.
— Значи на погребалната могила заедно с вас са били единствено лейтенант Тайсън, Ричард Фарли и Харълд Симкокс? — попита Корва.
— Да.
— Уважаеми господин съдия — изправи се Пиърс. — Проявих изключително търпение и слушах с особено внимание да чуя нещо, което да напомня смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства във връзка с престъплението, по което лейтенант Тайсън бе признат за виновен.
— Господин Корва? — Спраул погледна надолу към Корва.
— Ваша милост — отговори Корва, — много често характерът на показанията, давани за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства е такъв, че те целят само да установят душевното състояние на обвиняемия, намеренията му или пък заобикалящата го обстановка в момента на извършване на престъплението. Ваша милост, възнамерявам разпита на господин Кели да продължи известно време. Вижте, прокурорският състав може да възрази на някои неща, но бих искал да уверя съда, че ще направя така, че тази история да бъде разказана по един или друг начин, дори ако това означава господин Кели да седи тук цялата следваща седмица, докато аз отговарям на възраженията. Ваша милост, моля ви да не се засягате. Но лейтенант Тайсън е признат за виновен в убийство. А аз съм тук, за да направя всичко по силите ми съдебният състав да изслуша всички детайли, които имат отношение към разигралите се събития, така че да могат да определят подобаваща присъда. Искам членовете на съдебния състав да научат за болница „Милосърдие“ и за лейтенант Тайсън толкова, колкото знаем аз и господин Кели, преди да гласуват присъдата. И независимо, че понякога по време на разказа може да ви се стори, че събитията, за които говорим, нямат отношение към случилото се, искам да уверя съда, че тези показания се отнасят пряко към делото, и че когато свидетелят напусне свидетелската скамейка, съдът също ще е убеден в това. Това са намеренията ми, ваша милост.
Спраул се замисли за момент, после каза:
— Полковник Пиърс, господин Корва, бихте ли се приближили към съдията?
Пиърс и Корва се качиха на по-високата площадка на амвона от обратната страна на свидетелската скамейка. Полковник Спраул се обърна към тях, след това каза тихо на Пиърс:
— Полковник, според думите на господин Корва, той се стреми да установи обстоятелства, които вярва, че смекчават и намаляват вината на подсъдимия за престъплението, в което вие доказахте, че е виновен. Предлагам ви да го оставите да го направи. И освен ако нямате съвсем определени и много сериозни основания за възраженията си, аз ще ги отхвърлям. Ако тези показания донякъде ви изненадват поради малко неочакваната поява на свидетеля, аз ще ви предоставя предостатъчно време, за да подготвите кръстосания разпит, в който да изложите и съответните си възражения. Напомням ви, че в тези случаи защитата разчита на пораждането на съмнение. След като обвинението бе доказано, аз възнамерявам да предоставя на защитата дори още по-голяма свобода, която би могла да помогне за намаляване на присъдата. Вярвам, че съдебният състав също очаква да чуе подобни факти.