За момент Пиърс остана безмълвен, после отвърна:
— Да, ваша милост.
— Ще оставя човека да говори, господин Корва — обърна се Спраул към Корва, — но настоятелно ви препоръчвам да не се опитвате да преразгледате делото по време на това заседание на съда. — Спраул погледна първо към единия, после към другия: — Разбрахте ли ме? — После погледна напред от амвона и каза: — Продължете разпита.
Пиърс се върна при масата на прокурорския екип, а Корва при свидетелската скамейка.
— По време на случката на погребалната могила — обърна се Корва към Кели, — вие чухте ли лейтенант Тайсън да дава заповед да застреляте селяните, които погребваха мъртъвците?
— Да.
— Сега… ще ви попитам за мнението ви, господин Кели… — той рязко погледна към Пиърс, — … и съдът знае, че това е само ваше мнение. Но като човек, който е служил рамо до рамо с лейтенант Тайсън на бойното поле в продължение на осем месеца преди случая, какво си помислихте за тази заповед?
— От формална гледна точка заповедта беше противозаконна — отговори Кели. — Но според мен тя не беше дадена насериозно. Намерението на лейтенант Тайсън бе да ни засрами.
— Да засрами кого?
— Ами мене, например, Фарли, Симкокс и аз отправяхме заплашителни жестове към селяните, които в повечето случаи бяха и оскърбителни. Претърсването с разсъбличане например, можеше да се проведе по много по-тактичен начин. Виждах, че лейтенант Тайсън започва да му писва от нас. И той така да се каже ни предизвика с блъфа ни. А ние наистина блъфирахме. Нямахме намерение — поне аз нямах да стрелям по тези хора. Това беше блъф, който твърде често и необмислено използвахме спрямо виетнамците. След като лейтенант Тайсън издаде тази заповед, известно време никой не се помръдна. Той не повтори заповедта, нито се опита да ни подтикне към изпълнението й по какъвто и да е начин. След това каза: „Хайде, герои, да тръгваме.“ Или нещо такова. В гласа му имаше сарказъм.
— Обсъдихте ли после случая с него? — попита Корва.
— Не. Нямаше какво да се обсъжда. Ако смятах, че заповедта бе дадена насериозно, вероятно щях да я обсъдя с него. Но тя противоречеше твърде много на характера му, за да може да се възприеме по какъвто и да е било друг начин освен онзи, за който ви казах.
— Обсъдихте ли случая с Фарли?
— Не.
— Смятате ли, че Фарли е разбрал, че заповедта е била блъф? Че лейтенантът е целял да ви засрами с нея?
Пиърс стана на крака, размисли и седна.
Тайсън виждаше ясно, че съдебният състав и Спраул искаха да чуят разказа на Кели. А Пиърс, както бе посочил Корва по-рано, знаеше кога да отстъпи. Пиърс трябваше да претегли последиците от това да остави Кели да разкаже историята си, срещу последиците от това да му попречи да го направи.
Корва повтори въпроса си към Кели.
— Фарли не беше човек, способен да схване нюансите — отвърна Кели. — Но въпреки това в този случай мисля, че разбра, че лейтенант Тайсън нямаше предвид да застреляме буквално тези хора. Симкокс го разбра. Когато си тръгвахме от надгробната могила, той ми каза, че лейтенант Тайсън е твърде мек с жълтите. Не смятам, че би го казал, ако смяташе, че заповедта на лейтенанта да ги убием е била дадена насериозно. Фарли беше наблизо, чу го и отвърна „Аха“.
— Благодаря ви — каза Корва, като му кимна. — Можем да продължим или по-скоро да се върнем към един случай, станал няколко месеца преди гореспоменатия, някъде в края на ноември или началото на декември. Имам предвид провеждането на операция, известна под името „Кордон“. Рота „Алфа“ е работила съвместно с виетнамската национална полиция край едно село на юг от Куанг Три. Спомняте ли си тази операция?
— Да. Вече бяхме участвали в четири или пет такива. Що се отнася специално до тази, всичко премина по план. Обградихме селото два часа преди зазоряване. Изпратихме няколко групи, за да проверят дали в селото няма скрити въоръжени неприятелски войници. След това групите се оттеглиха. Близо час по-късно там се приземи американски хеликоптер, от който излязоха близо четирийсет-петдесет души от националната полиция. Техните офицери размениха няколко думи с нашите офицери, които ги увериха, че в селото няма никакви значителни неприятелски сили. Тогава хората от националната полиция влязоха в селото с цел да открият виетконгци, криещи се в дупките или комините, симпатизанти и политически лидери на виетконгците, скривалища на оръжие, документи и изобщо такива неща.