— Какво беше личното ви мнение за този род операции? Питам ви, защото аз също бях офицер от пехотата и знам моето мнение за тях.
— Тези операции лично мен ме отвращаваха, както отвращаваха и мнозина от ротата. — Отговори Кели. — Обичайно виетнамската полиция винаги се отнасяше лошо към местното население. След като минехме веднъж през селото, ние по принцип нямахме право да се върнем там, за да видим какво правят те, но всички чувахме писъците.
— Писъците?
— Да. Обикновено разпитваха селяните по много жесток начин.
— В какъв смисъл жесток?
— Прилагаха електрошокове в областта на гениталиите. Носеха си свои преносими ръчни генератори. Също така понякога обесваха хората на въже или жица с главата надолу в някой кладенец, докато почти се удавеха. Използваха и други, характерни за Изтока методи за разпит, които може би не му е мястото да се обсъждат тук.
— Разбира се. Казахте, че американците не са имали достъп до селата по време на провеждането на разпитите.
— Точно така. Въпреки това офицерите от американските бойни единици, участващи в операциите, понякога влизаха в селата, за да обсъдят тактически въпроси с командирите от виетнамската полиция. Като свързочник на лейтенант Тайсън, аз разбира се, обикновено ходех там с него. Именно при тези случаи лично набюдавах онова, за което споменах по-горе.
— Какво беше отношението на лейтенант Тайсън към тези операции?
— Той имаше отрицателно отношение към факта, че американски бойни единици се използваха като съучастници в подобен род неща. Веднъж написа протестно писмо до командира на батальона по повод на незаинтересованото отношение на американското командване, което бе равнозначно на съгласие с извършването на тези зверства. В него той подчерта, че бойците са деморализирани от гледката на последствията от тези разпити, когато преминават през селата след изтеглянето на полицията. След изпращането на това писмо до командира на батальона рота „Алфа“ никога повече не взе участие в подобен род съвместни операции с виетнамската полиция.
— Какво се случи по време на въпросната операция? — попита Корва. — Онази, която доведе до този спор.
— Взводът на лейтенант Тайсън бе разположен по продължението на един насип и образуваше една от страните на кордона. Оттам се виждаше част от селото. Виетнамската полиция беше изправила десетина разсъблечени до голо хора от всички полове и възрасти до един кладенец. Видяхме как спуснаха първия човек в кладенеца.
— Каква беше целта на тези действия?
— Предполагаше се, че това трябва да подтикне селяните да посочат къде се крият виетконгците, тайните им проходи, скривалищата за оръжие и да разкрие поддръжниците им между тях. Но според мен това беше — или се бе превърнало — в тънко прикрита садистична сексуална оргия. Те често успяваха да открият по един-двама виетконгци или някое и друго оръжие, но цената бе твърде висока. Тайсън погледна към съдебния състав, после към полковник Спраул, после към Пиърс. И най-накрая към зрителите. Разказът на Кели бе предизвикал у всички изострен интерес, с изключение на прокурорския състав, който започваше да се чувства леко притеснен.
— Продължете, моля — каза Корва на Кели.
— Да. Лейтенант Тайсън предложи да отидем в селото и да говорим с местния командир на виетнамската полиция. Той винаги правеше така.
— Защо?
— За да ги накара да действат малко по-меко. Обичайно американското присъствие оказваше такова въздействие, до момента, в който ни видеха гърбовете. Възраженията на лейтенант Тайсън срещу този вид операции бяха отчасти от хуманни подбуди, и отчасти от практично естество. Той се съмняваше, че сърцата и съзнанието на хората можеха да бъдат спечелени посредством подлагането на цели села на масови изтезания и унижение. Освен това той отбелязваше, че след като частите на виетнамската полиция се върнеха в казармите си, ние трябваше да продължим да контактуваме с местното население в района на действията си.
— Значи отидохте в селото.
— Да. Отидохме в селото. И докато вървяхме, забелязахме там Стивън Бранд.
— Възразявам — Пиърс беше скочил на крака. — Ваша милост, всичко това продължи твърде дълго. То няма нищо общо с делото.
Спраул погледна надолу към Корва, след това към Пиърс и после обратно към Корва.
— Господин Корва — каза Спраул, — моля, обяснете на съда как начинът на провеждане на разпита, който следвате, ще доведе до изясняване на смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства във връзка с инцидента, за който лейтенант Тайсън е признат за виновен?