Спраул кимна и преглътна.
— Разбирам.
— И освен това, ваша милост, когато господин Бранд видя лейтенант Тайсън и мен, на лицето му се изписа страх. Той незабавно скочи на крака — лежеше на един дюшек върху пода — и извика „Недейте!“
— Недейте какво? — попита Спраул.
— Лейтенант Тайсън и аз бяхме вдигнали пушките си на нивото на хълбоците си. Беше предпазна мярка срещу евентуалната възможност полицаите да посегнат към пистолетите си. Понякога те бяха доста враждебни към нас. Но Бранд си помисли, че двамата с лейтенант Тайсън се целим в него. И затова извика „Недейте!“ След това извика „Моля ви!“ и грабна униформените си панталони. Не беше свалил защитната си куртка и ботушите. След това изскочи през прозореца, изоставяйки медицинската чанта и пушката си след себе си.
— Вие последвахте ли го? — попита Спраул.
— Да, ваша милост. Но преди това събрахме вещите на Бранд и изкарахме двамата полицаи вън от колибата. В този момент към колибата прииждаха вече доста полицаи и изглежда имаше опасност да се разиграе доста неприятна сцена. Имаше известни подвиквания и пререкания между лейтенант Тайсън и мен, от една страна, и дузина полицаи от друга.
— Имахте ли усещането, че сте в опасност? — попита Спраул.
— Имаше известна опасност. Но в крайна сметка ние просто се обърнахме и си тръгнахме. Върнахме се при насипа, където вече беше стигнал и Бранд, напълно облечен. Лейтенант Тайсън се приближи до него. Трябваше още по-рано да посоча, ваша милост, че лейтенант Тайсън ми беше споменавал и при други случаи, че според него Бранд злоупотребява с положението си на медицинско лице, за да преследва личното си увлечение по местните жени. Лейтенант Тайсън беше доста обезпокоен от това.
— Значи това е инцидентът, предизвикал предполагаемата неприязън между лейтенант Тайсън и господин Бранд? — попита Спраул.
— Да, ваша милост, но тази неприязън се задълбочи, след като лейтенант Тайсън се спречка с Бранд при насипа.
— Какво каза лейтенант Тайсън на Бранд, когато се спречка с него при насипа?
— Не много нещо, ваша милост. Лейтенант Тайсън ритна господин Бранд в слабините. След това го удари един-два пъти. После лейтенант Тайсън хвърли господин Бранд в наводненото оризище, извади пистолета си и каза на господин Бранд да седи във водата или ще му пръсне черепа. Господин Бранд остана във водата. Скоро господин Бранд започна да се оплаква, че са го нападнали пиявици. Той доста се развълнува, започна да плаче и даже стана леко истеричен.
Известно време полковник Спраул не каза нищо. Той замислено опря пръст до устните си, после попита:
— Имаше ли и други свидетели на случката при насипа?
— Да, ваша милост. Целият взвод го виждаше, защото бяхме заели позиции по дължината на правия насип. Но всички решиха, че няма да е благоразумно да се месят в нещо, което приличаше на личен конфликт. Всъщност аз казах на момчетата да предадат по-нататък да не напускат позициите си и да продължават да изпълняват задачата си — трябваше да наблюдават селото — за да не се опита някой да избяга оттам.
— Но никой от другите не знаеше за причината за инцидента при насипа?
— Не, ваша милост. И никога не узна. Но мисля, че някои от момчетата имаха доста сполучливи предположения.
— Знаете ли дали лейтенант Тайсън е предприел някакви законосъобразни действия срещу господин Бранд или дали господин Бранд е предприел подобни действия срещу лейтенант Тайсън?
— Не, ваша милост, нито една от двете страни не предприе подобни действия. Поне доколкото на мен ми е известно.
— Как завърши инцидентът? — попита Спраул Кели.
— След около трийсет минути лейтенант Тайсън вече се беше поуспокоил и каза на господин Бранд, че може да излезе от водата. Бранд излезе. Когато се съблече горе на насипа, аз видях, че по тялото му има трийсетина пиявици. Той беше много развълнуван. Всъщност плачеше и умоляваше за помощ, за да махне пиявиците от себе си. Няколко души му се притекоха на помощ с различни препарати и запалени цигари. Господин Бранд бе изгубил известно количество кръв поради пиявиците и в резултат на физическото и психическото му състояние, извикахме хеликоптер, който да го откара.