Тайсън бе хапнал нещо от обеда си в килията в очакване на Корва, но Корва не дойде. Бяха останали не повече от пет минути заедно преди Спраул да обяви подновяване на заседанието на съда. През тези пет минути Корва успя да му каже, че срещата в кабинета на Спраул — стаята на пастора — е била доста разгорещена. И Тайсън вече не знаеше доколко те ще оставят Корва да продължи да работи. Все пак забеляза, че той формулира въпросите си по-внимателно, така че Пиърс нямаше на какво да възрази. Въпросите му концентрираха вниманието върху физическото и психическото състояние на взвода, защото той вече не се опитваше да докаже, че не се е случило нищо противозаконно, а се стремеше да покаже защо то се е случило. Тайсън се чувстваше по-спокоен при този подход.
— Значи влязохте в болницата, след като бяхте сигурни, че противниковият снайперист е избягал — каза Корва на Кели. — Имали сте двама ранени: Робърт Муди, ранен леко в крака, и Артър Питърсън, чиято рана е била сериозна. Знаели сте, че това е болница още преди да стигнете до нея и когато сте се приближили, там не се е развила никаква значителна престрелка. Имало е само един снайперист. Така ли е?
— Именно.
— И така, господин Кели, вие вече сте в болницата и точно тук показанията на предишните свидетели се разминават в по-значителна степен. Какво се случи в болницата и какво доведе до инцидента, за който лейтенант Тайсън бе признат за виновен в убийство?
За пръв път, откакто бе почнал да дава показания, Кели за момент замълча, после продължи да говори:
— Внесохме Муди и Питърсън вътре. Персоналът на болницата бе погълнат от задълженията си и не даваше признаци да е впечатлен от развилата се току-що стрелба. Лейтенант Тайсън спря една сестра, която ни каза, че всички лекари са на горния етаж. Занесохме Муди и Питърсън горе…
— Господин Кели — прекъсна го полковник Спраул, — смятам, че съдът се пита защо не споменахте за един липсващ детайл във вашия разказ. Изглежда че има две версии за смъртта на Лари Кейн. Едната, че е бил убит веднага от снайпериста извън болницата. Другата, че е бил убит по време на сражението вътре в болницата. След като изглежда, че сражение в болницата не е имало, предполагам той е загинал извън болницата. Независимо от това вие не споменахте за смъртта му във вашия разказ.
— Това е така, защото когато влязохме в болницата, Лари Кейн бе все още жив, ваша милост.
Спраул се замисли за момент, после каза на Корва:
— Продължете.
— Какво намерихте на горния етаж? — обърна се Корва към Кели.
— Имаше три отделения. Едното беше нещо като общо отделение просто претъпкано от ранени. Предполагам, че повечето бяха цивилни граждани, избягали от Уей. Второто отделение имаше надпис на френски „Заразно“. Само погледнахме вътре, беше малка стая с десет легла, всичките заети. Третото отделение беше за акушерство и педиатрия. Там имаше може би трийсет легла и всичките също бяха заети. Освен това коридорите бяха изпълнени с болни и ранени. Имаше и хора, които не изглеждаха нито болни, нито ранени, бяха просто бегълци. В болницата имаше може би стотина души, но може да бяха и двеста, поне според мен. Открихме и операционна зала. Занесохме Артър Питърсън там. Трябва да посоча, че не бяхме напълно сигурни, че сме в пълна безопасност в болницата и хората от взвода претърсваха всички стаи. Открихме купчина кървави защитни униформи и решихме, че са на противникови войници, после наистина намерихме в леглата половин дузина ранени млади мъже, които сметнахме за противникови ранени и болни.
— Как реагира взводът на това откритие?
— Реакцията беше много сходна с тази спрямо селяните, които погребваха мъртъвците на противника. Не беше много разумна, но и ние тогава не бяхме твърде разсъдливи. Сега когато се връщаме назад към миналото от днешна гледна точка ни се струва, че сме реагирали твърде остро на факта, че в болницата е имало противникови болни и ранени войници.
— Някой заплаши ли тези ранени и болни противникови войници?
— Не, поне доколкото аз видях. Но сержант Садовски остави няколко души в отделението, за да ги държат под око.
— Какво се случи в операционната зала?
— Бях в операционната зала с лейтенант Тайсън и още няколко души. Беше голяма стая, в която имаше шест или седем операционни маси. Доколкото си спомням беше доста примитивна. На всички маси лежаха хора, за които сестрите и лекарите се грижеха. Лейтенант Тайсън заговори един човек, който се представи като завеждащ болницата.
— На какъв език говореха?
— Предимно на френски, но и на английски. Основната тема на разговора, подробностите научих по-късно, разбира се, беше, че лейтенант Тайсън искаше — всъщност настояваше — да бъде оказана помощ на Муди и Питърсън. В този момент Питърсън лежеше на пода на операционната зала. Муди седеше, облегнат на стената. Същият лекар клекна, прегледа набързо Питърсън и заяви, че не може да бъде спасен. Лейтенант Тайсън му каза да опита. Лекарят обясни отново — според това, което лейтенант Тайсън ми каза по-късно — че болницата действа на принципа на подбора, това означавало, че всички, чиито рани са твърде сериозни, не получават помощ, защото то би отнело твърде много от усилията на болничния персонал при твърде малко или никакъв резултат. Леко ранените, като Муди пък не получавали помощ, защото можели да преживеят и с раните си. Така че лекарите се грижеха само за хората от средната категория. Изглежда нито Муди, нито Питърсън попадаха в нея. Всъщност Бранд вече оказваше помощ на Муди направо там, на пода на операционната зала.