— Какво стана след това? — попита Корва Даниел Кели.
— Доколкото си спомням, в операционната зала настъпи адски хаос. Белтран застана на вратата и не пускаше никого да излезе. Ричард Фарли изтича до Кейн и коленичи до него. Кейн и Фарли бяха и двамата от някакво градче в Южен Джърси и се бяха записали заедно доброволци на приятелски принцип, което гарантираше, че ще останат заедно по време на службата си. Фарли беше обезумял и крещеше на Тайсън, че е убил приятеля му, за да спаси банда жълти. Естествено, Кейн беше убил двама бели, но както казах, Фарли беше обезумял. Никой не разбираше какво става и нищо нямаше смисъл. Дори сега не мога да разбера какво точно ставаше.
— Лейтенант Тайсън даде ли изобщо заповед да бъдат убити ранените неприятелски войници? Или който и да е друг?
— Не.
— Вие бяхте ли с него през цялото време?
— Да, разделихме се за малко по-късно, след започването на стрелбата.
— Колко време беше изминало след като бяхте влезли в болницата?
— Около петнайсет или двайсет минути.
— Описахте операционната зала като пълен хаос. Бихте ли могъл да бъдете по-точен?
— Спомням си, че Белтран започна да издава заповеди. Вече почти целият взвод беше в операционната зала и Белтран им нареди да намерят жълтите и да ги застрелят.
— Белтран имаше ли някакви командирски функции?
— Не, беше редник. Картечар. Но обичаше да дава заповеди. Лейтенант Тайсън му каза да млъкне. Но Фарли вече стоеше до лейтенант Тайсън с насочена към него пушка. Лейтенант Тайсън все още стоеше на едно коляно с пистолет в ръката и автоматичната пушка М — 16 на земята до него. Фарли му каза да хвърли пистолета си.
— Той направи ли го?
— Не, лейтенант Тайсън се изправи и каза на Фарли да хвърли пушката си. Но Белтран насочи картечницата си към лейтенант Тайсън. Междувременно няколко от хората ни бяха отишли в отделенията, където по леглата имаше неприятелски войници. Чухме шест или седем изстрела и предположих, че са убили ранените неприятелски войници.
— А вие какво правехте през това време?
— Нищо особено. Положението беше много объркано. Опитах се да успокоя хората, но те вече бяха в състояние, когато това е невъзможно. Друг от нашите, Харълд Симкокс, също насочи пушката си към лейтенант Тайсън. Лейтенант Тайсън им каза — на Белтран, Фарли и Симкокс — да хвърлят оръжието си, но те не се подчиниха. Симкокс беше от хората, които имат отрицателно отношение към всякакъв вид власт. Нямаше никаква неприязън между лейтенант Тайсън и него, но Симкокс беше бунтар и щом надуши метежа, веднага се присъедини към метежниците. Винаги има такива хора.
— Значи вече трима души бяха насочили оръжието си срещу лейтенант Тайсън. Той какво направи?
— Той им отвърна, че и тримата са арестувани. Каза ми да извикам щаба на батальона и да докладвам за положението.
— Вие направихте ли го?
— Не. Лейтенант Тайсън не беше преценил ситуацията правилно. Ако бях се опитал да се обадя по радиотелефона, щяха незабавно да ме застрелят. Щяха да застрелят и лейтенант Тайсън. Той беше допуснал себелюбието да замъгли преценката му.
— Какво му отговориха Белтран, Фарли и Симкокс, когато им каза, че са арестувани?
— Не им хареса, Фарли отново каза на лейтенант Тайсън да хвърли пистолета си, като този път заплаши да го застреля, ако не се подчини. Положението вече изглеждаше безизходно. След това за момент вниманието ни беше отвлечено от млад бял мъж от персонала, който скочи през прозореца. Сградата беше на два етажа, но навън имаше храсти. Белтран изтича до прозореца, постави картечницата си на перваза и стреля.
— Улучи ли мъжа?
— Така каза. След това Белтран обърна гръб на прозореца и нареди на останалите от медицинския персонал да отидат в съседната стая, която приличаше на санитарен възел. Имаше тоалетна и мивки. След това изпрати няколко души да съберат евентуално останали някъде другаде членове на персонала от европейски или азиатски произход.
— Бихте ли казал, че Белтран е бил водачът или един от водачите на бунта?
— Да, нещо такова. Той даваше заповеди и другите се подчиняваха. Беше взел властта. Викаше също, че това е комунистическа болница. Всъщност тя беше католическа и по цялата сграда имаше кръстове и други такива неща, но той сякаш не ги забелязваше.
— А Фарли и Симкокс все така ли продължаваха да стоят с оръжия, насочени към лейтенант Тайсън?