— Знам. Просто исках да я намеря заради теб.
— Благодаря ти.
— Време е да тръгваме.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Бен Тайсън седна на масата на защитата. Пиърс, Уейнърт и Лонго вече бяха заели местата си на своята.
— Защо винаги ни изпреварват? — попита Тайсън.
— Веднъж отмъкнах каната за вода на Пиърс и той няма да допусне това да се случи отново.
Точно в десет часа дежурният сержант извика:
— Всички да станат!
Полковник Спраул влезе в съдебната зала и зае мястото си зад амвона.
— Откривам заседанието на съда.
Всички седнаха. Тайсън забеляза, че църквата продължаваше да се пълни с хора, а и изглежда военната полиция нямаше намерение да им попречи да се тълпят в залата. Заседанието щеше да бъде кратко.
Той погледна нагоре към тъмния балкон и видя, че до перилото е застанал Чет Браун. Браун му махна весело за поздрав, но Тайсън се направи, че не го забелязва.
Погледна към първия ред и видя Марси, която му изпрати въздушна целувка. Там бяха и Дейвид и майка му, в отговор на настояването на Корва. На първия ред седеше и Керън Харпър, но без приятеля си. Беше седнала на няколко крачки от Марси и те си разменяха по някоя дума от време на време.
Църквата миришеше на мокри дрехи и хладна влага. Дъждът постоянно ромонеше по стенописите на прозорците като им придаваше плосък и безжизнен вид, превръщайки рисунките върху тях в подобие на картинки от анимационен филм.
Тайсън погледна отново към масата на прокурорския състав. Пиърс, Уейнърт и Лонго седяха и тихо си говореха като за пръв път, откакто Тайсън ги наблюдаваше от началото на процеса, те му заприличаха на нормални човешки същества. Всъщност дори ги надари с човешки качества като любов, парични проблеми и семейни грижи. Забеляза също, че майор Джудит Уейнърт явно много харесва полковник Греъм Пиърс и си представи, че между тях може да има любовна връзка.
Тайсън погледна към полковник Спраул, които прелистваше някакви книжа зад амвона. Този човек приличаше на продукт от друга епоха. Ден след ден той бе седял там и в буквален и преносен смисъл бе наблюдавал съда отгоре. И без съмнение в известен смисъл бе шокиран от чутото.
Тайсън погледна през подиума към масата на съдебния състав, която в този момент беше празна. Зад масата, пред страничното крило на олтара имаше двама военни полицаи, застанали на караул. Тайсън се обърна към Корва без да откъсва поглед от тях.
— Един въоръжен и един невъоръжен. Корва кимна.
— Още един празник за разделението на света.
— Винаги е било така — отново кимна Корва.
— Започвам да разбирам донякъде как са се чувствали виетнамските селяни, когато са си имали работа с нас. Как ли се отнася човек към някого, който е въоръжен с автоматична пушка М — 16, когато всичко, с което той разполага, е кошница със зеленчуци?
— Много внимателно.
— Точно така. Австралийският лекар не успя да го разбере.
— Така изглежда — отвърна Корва, докато преглеждаше някакви книжа на масата пред себе си. — Готов ли си за дебюта си в съдебната зала?
— Налага се.
— Така е. Много често съдебните заседатели знаят предварително какво ще гласуват при определянето на вината — отбеляза Корва. — Има само две възможности. Но при определянето на размера на присъдата нещата стоят много по-сложно. И може би именно онова, което ти ще кажеш сега, ще им повлияе.
— С други думи, не пращай всичко по дяволите. Корва не отговори.
Полковник Спраул улови погледа на полковник Пиърс и му даде знак, че е готов. Полковник Пиърс се изправи и каза:
— Всички страни, участващи в процеса, които присъстваха, когато заседанието на съда бе закрито, са налице и сега, с изключение на членовете на съдебния състав. — Пиърс седна.
— Моля обвиняемият да стане — каза полковник Спраул, обръщайки се към масата на защитата.
Тайсън се изправи.
— Лейтенант Бенджамин Тайсън — каза Спраул, — съдът ви предоставя възможността да представите свидетелските си показания, за да посочите смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства за престъплението, за което сте признат за виновен. В зависимост от желанието си, можете да дадете показания под клетва или да запазите мълчание, при което съдът няма да си извади заключение във ваша вреда. Освен това, ако желаете, можете да дадете показания без да полагате клетва, с което да посочите смекчаващи или намаляващи вината обстоятелства във връзка с престъплението, за което сте признат за виновен. Ако показанията ви не са под клетва, те няма да имат стойността на доказателства и прокурорският състав няма да има правото да ви разпитва върху тях, но ще има възможността да представи доказателства, оборващи фактите, на които вие ще се позовете във вашето изявление. Показанията ви могат да бъдат представени в писмен или устен вид. Можете да дадете показанията си лично, посредством адвоката си или и по двата начина. Посъветвайте се с адвоката си, ако смятате за необходимо и съобщете на съда какви са вашите намерения.