— Бих искал да дам показания под клетва, ваша милост — отговори Тайсън.
Спраул кимна, сякаш в знак на одобрение. Той се обърна към дежурния сержант и му каза:
— Сержант, моля, поканете съдебния състав. Тайсън почувства, че сърцето му почва да бие силно за пръв път, откакто всичко бе започнало.
— Няма да ти задавам въпроси или да се опитвам да изясня каквото и да е от онова, което кажеш — наведе се към него Корва. — Сега е твой ред да се бориш, лейтенанте.
— Чудесно. Слушах те достатъчно, така че ми стига за цял живот.
Корва измърмори нещо.
Съдебните заседатели от състава на военния съд пристигнаха в обичайната си колона по един и заеха местата на столовете според йерархията на чиновете, но този път, тъй като заседанието вече беше открито, те веднага седнаха.
Полковник Спраул също не губеше време.
— Лейтенант Тайсън, бихте ли застанали на свидетелската скамейка?
Тайсън тръгна уверено към свидетелското място и стигна там едновременно с Пиърс. Двамата мъже застанаха на по-малко от метър един от друг и от това разстояние Тайсън забеляза, че по невероятно червената кожа на Пиърс има и лунички.
— Вдигнете дясната си ръка — каза Пиърс. Тайсън вдигна ръката си. Двамата се гледаха право в очите, докато Пиърс произнасяше:
— Заклевате ли се, че показанията, които ще дадете, ще отговарят на истината, цялата истина и нищо друго освен истината и нека Бог ви бъде съдник?
— Заклевам се.
— Седнете, моля.
Тайсън седна. Корва, оставайки зад масата на защитата, стана и каза:
— Ваша милост, уважаеми членове на съдебния състав, лейтенант Тайсън ще даде показания. — Корва седна.
Тайсън установи, че от това място заобикалящите го неща изглеждаха по друг начин. Вече не виждаше Спраул, който го изнервяше с това, че непрекъснато оправяше слуховия си апарат. Но виждаше Пиърс, който седеше на три метра право срещу него. Пиърс бе скръстил ръце и се бе навел напред през масата, сякаш се канеше да го слуша изключително внимателно. Тайсън предположи, че го прави за да го притесни, и в момента в който осъзна този факт, поведението на Пиърс му се видя леко смехотворно. Уейнърт и Лонго седяха изправени, което бе много по-подходящо в обстановката на военния съд. Съдебният състав се падаше вляво от него и можеше да ги види, обръщайки леко глава в тази посока.
Зад масата на прокурорският състав, макар и частично скрити от нея, се виждаха редовете със зрители, всички вперили погледи в него.
— Съзнавам, че каквито и показания да дам за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства — започна спокойно Тайсън, — те могат да бъдат изтълкувани само като самоцелни. Но системата на военното правосъдие дава на осъдения изключителната възможност да представи факти, които да намалят размера на присъдата му. Не смятам за подходящо да навлизам в каквито и да е подробности от личния си живот, защото вие, както и всички останали ги знаете, вследствие на големия обществен интерес, на който се радваше не само този процес, но и личния ми живот изобщо. Не съм сигурен и че е необходимо да ви говоря за ужасите на войната, за които вече ви бе говорено достатъчно. Съзнавам, че кодексът зачита в особено голяма степен умората от сраженията и всичко, което включва това понятие, като смекчаващ вината фактор в случаи на убийство като този. Но знам, както и вие знаете, че престъплението, за което съм осъден, не е престъплението, извършено в болницата, а друго престъпление, което е извършено няколко дена по-късно, в базовия лагер, когато преминах покрай щаба на батальона без да се отбия там и да изпълня дълга си. Това престъпление не бе извършено под въздействието на умората от сраженията. Не мога да застана тук с чиста съвест и да ви кажа, че ако всичко това можеше да се повтори, щях да изпълня дълга си така, както го разбирам. Напротив, ако трябва отново да мина през всичко това, ще направя същото. И въпреки че животът и свободата ми зависят от това, не мога да ви обясня защо отново съзнателно бих извършил същото престъпление. Спомням си, че за момент обсъдих възможността да отида и да доложа за извършеното масово убийство. Но само за малко, и то в резултат на обучението си в офицерската школа и на моралната подготовка, които бях получил. Не съм се борил дълго със сълзите си, преди да реша, че няма да изпълня дълга си. И когато взех решението никога през живота си да не споменавам повече за това престъпление, почувствах, че съм направил правилния избор. И ако ви бях казал нещо друго, вие вероятно щяхте да се запитате — и с право — защо не съм преразгледал първоначалното си решение, което ясно съзнавах, че е неморално и противозаконно едновременно. И така, аз стоя тук осъден за престъпление, което наистина извърших, и просто трябва да оставим нещата да бъдат така, както са. — Тайсън огледа притихналата съдебна зала, после продължи: — Що се отнася до хората ми, може би благосклонно сте помислили, че съм извършил всичко в желанието си да ги предпазя, предизвикано от чувство за лоялност, другарство и онова особено бащинско чувство, което привързва офицерите към подчинените им. В това има известна истина, но вие, както и аз знаем, че лоялността, другарството и бащинското чувство не могат да стигнат чак дотам. Аз наистина изпитвам естествено съжаление за живота на хората, който вероятно бе съсипан и трагично променен тук, вследствие на огласяването на показанията, които всички чухме в тази зала. Но като ги противопоставим на живота на хората, погубен в онази болница, не би следвало и нямаме право да проливаме твърде много сълзи за когото и да било от хората от Първи взвод на рота „Алфа“. Искрено съчувствам на семействата, които бяха принудени да открият такива неща за синовете и съпрузите си, които е по-добре никога да не бъдат разкривани. Ден-два след като убих Лари Кейн написах писмо на семейството му, в което казах, че той е загинал храбро. Той бе храбър човек в много отношения, но не загина храбро, и аз отново бих искал да поднеса на семейството му своите съболезнования. — Тайсън погледна към съдебния състав и се обърна направо към тях. — Когато адвокатът ми, господин Корва, ме попита дали искам да дам показания за смекчаване и намаляване на вината в своя собствена полза, аз му казах, че не се сещам за никакви намаляващи и смекчаващи вината обстоятелства, на които да мога да се позова под клетва. — Той замълча, погледна право към съдебните заседатели, като срещна погледа на всеки от тях. — И сега, когато стоя тук пред вас, пак не мога да се сетя за такива.