— Не мисля, че ми се иска да преразглеждаме това дело сега.
— Страдахте ли от умора от сраженията? Да или не? Отговорете на въпроса!
— Казах на съда, каквото исках да кажа — изправи се Тайсън. — Няма смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства.
Корва понечи да каже още нещо, но Спраул се изкашля.
— Господин Корва, желае ли клиентът ви да приключи изказването си?
— Не.
— Да — каза Тайсън и отстъпи встрани от свидетелския стол.
Корва му препречи пътя. В съдебната зала вече всички говореха. Спраул призова към тишина и се обърна към Корва:
— Това е много необичайно.
Тайсън погледна Корва в очите. Изведнъж осъзна, че Корва е бил през цялото време под огромно напрежение, прикривал го е добре, но сега бе на път да избухне. Тайсън седна на мястото си и каза със спокоен глас:
— Допускам, че умората от сраженията би могла да обясни повечето от случилото се.
Корва изглежда вече бе успял да се овладее и бързо кимна.
— Господин Корва, искате ли почивка? — попита Спраул.
— Не, ваша милост — отговори Корва, разтривайки бузата си.
— Ваша милост, завърших показанията си — каза Тайсън.
Корва стоеше в мълчание, сякаш бе зашеметен.
— Много добре — каза Спраул с нотка на облекчение в гласа си. Той погледна към Пиърс и отново го попита: — Желае ли обвинението да представи нещо в опровержение на показанията на обвиняемия? Пиърс се изправи и демонстративно сви рамене:
— Изглежда, че адвокатът на защитата вече свърши тази работа.
Появиха се няколко неуверени подсмихвания, но те бързо заглъхнаха.
— Съдебният състав има ли въпроси към свидетеля? — обърна се Спраул към полковник Муър.
— Нямаме въпроси, ваша милост — отговори безизразно полковник Муър, който сякаш дори не погледна към другите членове на съдебния състав.
— Свободен сте, лейтенанте — каза Спраул на Тайсън.
— Да, сър. — Тайсън стана, побутна Корва обратно към масата на защитата и двамата седнаха на местата си.
— Ще направим пет минути почивка без да напускаме съдебната зала — обяви полковник Спраул и се престори, че се съсредоточава върху някакви документи, както направиха и прокурорският, и съдебният състав.
— Добре ли си? — наведе се Тайсън към Корва.
— По-добре — отвърна Корва и отпи малко вода.
— Достатъчно добре ли си, за да мога да те смажа от бой?
— Просто малко си изпуснах нервите — уморено се усмихна Корва.
— Не взимай присърце проблемите на клиентите си — посъветва го Тайсън.
Корва не отговори. Минутите отлитаха в пълно мълчание. Спраул вдигна поглед от книжата си и се изкашля.
— Желае ли прокурорският състав да препоръча подходяща присъда? — обърна се той към Пиърс.
Пиърс изчака няколко секунди и каза:
— Съдебният състав разполага с фактите и въз основа на тях може да определи подобаваща присъда.
Спраул се обърна към Корва и го попита:
— Желае ли защитата да предложи подходяща присъда?
Корва отговори, без да става:
— Защитата също смята, че съдебният състав разполага с фактите, необходими за определяне на подобаваща присъда.
— И така — каза Спраул с неприсъща за него непосредственост, — това е всичко. — След това се обърна към съдебния състав: — Сега съм длъжен да дам указания на съдебните заседатели относно определянето на присъдата. — Той се изкашля и започна: — Изборът на подходящата присъда е изцяло и само във ваша власт и вие сте длъжни да вземете предвид всички смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства при определянето й. Трябва да вземете под внимание произхода и характера на обвиняемия, репутацията му, служебното му досие, включително и наградите, медалите, поведението, качеството на работата му, верността, смелостта и храбростта, проявени от него, както и всички негови други положителни черти. Трябва да имате предвид и че целта на присъдата не е да накаже, порицае, реабилитира някого или да защити обществото. Основната задача на присъдата, издадена от военен съд, и на наказанието, което тя предвижда, е да спомага за достигане на военните цели, които включват и поддържането на добър ред и дисциплина в армията, поощряването на способността на личния състав да изпълнява своите задачи и задължения, и на запазването на понятията за чест и достойнство на военната служба. В случая, когато обвиняемият е офицер на редовна служба, той се смята за длъжен, както по силата на традицията, така и по силата на закона, да отговаря в по-голяма степен за поддържането на тези цели и идеали, отколкото обикновеният войник. Независимо от това, изискванията към офицера не бива да достигнат до степен, в която да предявяват нереалистични и недостижими критерии за цялото офицерско съсловие. Когато обсъждате размера на присъдата — продължи Спраул, — трябва да вземете под внимание и общата атмосфера и обстановка в периода на извършване на престъплението. Не трябва да взимате предвид и да се поддавате на каквото и да е външно въздействие или по какъвто и да е начин да се окажете под натиск от командването. — Спраул огледа залата и заключи: — Въпреки че няма и не би трябвало да има давност за престъпление като убийството, бихте могли да вземете предвид при определяне на наказанието и че престъплението, за което обвиняемият бе признат за виновен, е било извършено преди повече от осемнайсет години. Освен това, като се знае необичайното обстоятелство, че обвиняемият е бил цивилен през почти всичките тези осемнайсет години, можете да вземете предвид и постиженията му в цивилния живот, общественото му положение, семейното му положение, както и възрастта му, когато определяте присъдата. — Полковник Спраул погледна към полковник Муър: — Имате ли някакви въпроси?