— Острият ти език само ще ти осигури повече наказание — отвърна Грегор, когато влезе в къщата.
Неочаквано, Боунс се усмихна, прокарвайки дланта си надолу по ръката ми в бавна милувка.
— Не се интересуваш от езика й, нали? Колко странно. Смятам, че това е една от любимите ми части.
Грегор гневно тръгна към нас… а после спря. Погледна предпазливо Менчерес и Боунс. После шумно се засмя.
— Не — каза той. — Няма да нанеса първия удар, заради това примирие. С теб ще имаме нашият ден, куче, но няма да е днес. Всъщност дойдох, защото имам подарък за Катрин.
Родни изблъска хората от пътя си, като гледаше Грегор е почти толкова омраза колкото аз. Грегор нямаше нищо против. Усмихна се, докато поглеждаше зад гърба си към жената, която си проправяше път към къщата. Беше облечена в червена рокля и бяло кожено палто. Държеше каишка в ръката си, а друг вампир пълзеше зад нея в края й.
— Ти си мъртва — казах е неверие.
Жената с кестенявата коса се засмя.
— Да, Катрин! Трябва да знаеш, след като ти ме уби. Но направи грешка. Даде ми вампирска кръв точно преди да ме убиеш, а след това ме прати при Грегор е главата ми. Благодаря ти за това. Иначе нямаше да може да ме направи гул.
Канел се хилеше през цялото време, докато го казваше. Междувременно ми се искаше да се зашлевя. Разбира се. Канел бе погълнала малко от кръвта на Иън точно преди да я намушкам в сърцето. Грегор бе знаел това, бе го отмъкнал от сънищата ми по същия начин, по който бе научил безброй много детайли. Канел искаше да е вампир, но както се оказа, вместо това й бях помогнала да стане гул.
Канел ритна вампира близо до краката й. Погледнах надолу, видях дълга тъмна коса, която криеше лицето на жената… и кръвта ми замръзна.
— Не — прошепнах.
Главата на вампира се вдигна, косата й падна отстрани на лицето й — и аз се втурнах напред.
— Мамо!
Боунс ме дръпна назад. Борех се, отчаяна да стигна до нея и ужасена от искрящото зелено обкръжило предишните й сини очи.
— Катрин. — Гласът й се изви, така различен от нормалния, рязък тон. — Моля те. Убий ме.
— Боунс, пусни ме!
Вместо това той безмилостно стегна хватката си и ме задърпа назад. До мен Спейд бе хванал Родни в подобна хватка, докато гулът сипеше ругатни към Грегор. Менчерес закрачи напред и посочи с пръст на сантиметър от гърдите на Грегор.
— Какво значи всичко това?
Грегор отметна глава назад и се засмя.
— Това е подаръкът ми за съпругата ми. Виждаш ли колко съм милостив? Сега Катрин може да има майка си завинаги до себе си… разбира се, след като вярната ми Канел вече не се нуждае от слуга.
Канел се усмихна и стовари ритник върху лицето на майка ми. Тя падна.
— Ще те убия за това, Грегор!
Започнах да чувам бумтене в ушите си. Първоначално си мислех, че са просто ударите на юмруците ми в Боунс, който използваше цялата си сила, за да ме държи. Но после осъзнах, че шумът не идваше от това. Идваше от вътрешността ми.
Канел се ококори. Чу се шокирано мърморене. Хората наоколо започнаха да ме зяпат. Аполон си проправи път през тълпата и се вгледа в мен.
— Сърцето й бие. Каква измама е това?
Не знам кой нанесе първия удар, но изведнъж всички започнаха да се карат. Аполон и гулите се нахвърлиха с крясъци срещу мен.
— Изведи я далеч от тук — извика Боунс и ме предаде на Влад, преди да скочи в мелето. Влад ме държеше в хватка като менгеме и заотстъпва назад. Менчерес започна да изхвърля силата си като мрежа в опит да спре насилието, но имаше прекалено много силни немъртви хора, за да ги парализира всички. Във въздуха хвърчаха викове, после хора, когато нещата станаха повече физически, и най-накрая имаше огън, когато Влад реши да направи изход.
Около нас се появи стена от пламъци, която ни пазеше, когато силата му се надигаше напред, докато ме стискаше здраво. В следващия момент таванът избухна над главите ни. После следващият и следващият, докато над нас нямаше нищо, освен нощното небе.
— По дяволите, няма да ги оставя! — извиках, когато той скочи през разрушения покрив.
— Това е единственият начин — измърмори Влад, като ме стисна толкова силно, че щях да повърна, ако все още можех.
Бум. Бум. Бум. Сърцето ми продължаваше да тупти в гърдите ми. Това ме замая, усещането бе така невероятно непознато само след седмица. Вихрушка от образи ме измъчваше, докато разстоянието ни от къщата се увеличаваше. Мама. О, Господи, мама. Превърната във вампир. Да бъде влачена и пребивана, докато е на каишка. Боунс се впусна в битката. Грегор му се изсмя.