— Менчерес ще оправи нещата — каза Влад. Трябваше да крещи, за да го чуя над вятъра, докато скоростта ни се увеличаваше. Дори оставяхме огнена диря като комета. — Но не и ако си там, с гнева си срещу Грегор и със смущаващото ти сърцебиене. Ако останеш, това няма да приключи, докато половината от хората не са мъртви.
Исках да се отскубна от ръцете му и да се върна в къщата, но горчивата истина беше, че Влад бе прав. За пореден път всички, за които ме бе грижа, щяха да бъдат по-добре ако ме нямаше.
Когато отворих очи, ми отне няколко секунди, за да се съвзема. Първото нещо, което разбрах, бе, че бях на задната седалка на кола. Второто, че изглежда не се движеше. И трето, устата ми свирепо беше стиснала нечие гърло и от вкуса знаех, че не беше Боунс.
Дръпнах се назад, за да разбера, че тъкмо бях разкъсала врата на Влад. Ризата му беше разкъсана и го бях притиснала към вратата на колата.
Той се изправи.
— Какво беше това? — попита той спокойно.
Проклех се, че бях забравила да му кажа за много важен детайл отнасящ се до храненето ми, въпреки че това бе последното нещо в ума ми. След въздушното ни бягство от онова, което по-рано беше тържество, Влад отвлече първия човек, когото видя, хипнотизира го със зелените си очи и отидохме до железопътната гара. Там се качихме на следващия влак, който беше на разположение. Веднъж щом се качихме, настоях да се обадя на Боунс, който не отговори. Нито Спейд или Менчерес.
Влад разсея загрижеността ми като каза, че те вероятно са прекалено заети, за да вдигнат телефоните си. По-нататъшните ми опити да се свържа с тях бяха прекъснати, когато слънцето изгря час по-късно и аз изгубих съзнание в стола си. Това бе последното, което помнех.
— Чу ли се е Боунс?
— Говорих с него преди няколко часа. Трябва да дойде скоро.
Обмислих това, а сърцебиенето ми, което бе предизвикало мелето, сега беше затихнало. Колко иронично, че направихме дебютантското тържество, за да се опитаме да успокоим всякакви гулски притеснения. Сега въздействието на предишната вечер можеше да даде повече гориво на Аполон за параноичния му огън. Можех само да се надявам, че Менчерес и Боунс бяха успели да успокоят нещата и ги бяха убедили, че това да бъда странен вампир бе по-малка заплаха за гулите, отколкото да бъда хибрид.
Влад събра разкъсаните краища на яката си и привлече вниманието ми към обяснение за по-ранните ми действия.
— Нещо странно се случи, след като се промених. Тръгнах право към първия вампир близо до мен, вместо да пия човешка кръв. Поради някаква причина, вампирската кръв е това, за което, ъх, копнея… и сега вече знаеш, че понякога сърцето ми все още бие.
Влад изглеждаше толкова изумен, колкото никога не го бях виждала.
— Удивително — промърмори.
Дори когато го каза, не успя да се сдържа и облизах устните си. Кръвта на Влад имаше различен вкус, естествено, но беше също толкова вкусна.
Влад ме наблюдаваше и затова спрях. Въпреки че не осъзнавах, когато го бях направила, се почувствах виновна, че е дъвках приятеля си.
— Съжалявам — промърморих.
Устните му се извиха.
— Никой не може да каже, че си предвидима, Кат.
Ще ми се да бях. Първо, бях изрод като хибрид, сега бях дори по-голям като вампир.
А сега майка ми също беше вампир. Майка ми, която мразеше вампири откакто бе научила за тях. Майка ми, която ме умоляваше да я убия предишната вечер.
— Може би искаш да преосмислиш приятелството си с мен, Влад, защото ще върна майка си, дори ако трябва да наруша всеки вампирски закон, за да го направя.
Медно зеленият поглед на Влад беше непоколебим.
— Не очаквам друго от теб.
Не отговорих на това, просто погледнах през прозореца. Слънцето беше на половината си път в небето. Трябва да бе около обяд. Бях в безсъзнание от часове. Настрана от всички вампирски закони, истинският въпрос беше как щях да спазя обещанието си да спася майка си, като се има предвид, че зората отмъкваше всичката ми сила. Да не споменавам, че не знаех къде, по дяволите, Грегор криеше майка ми. Тя можеше да е навсякъде в момента.
— Кат. — Погледнах, за да открия, че Влад все още е загледан в мен. — Не мога да ти помогна, знаеш това.
Малка, тъжна усмивка изви устните ми.