— Да, знам. — Разбирах, но, о, щях да се радвам Влад да ми бъде подкрепление.
— Най-голямата слабост на Грегор е гордостта му — заяви Влад. — Използвай я срещу него. Ще се хване всеки път.
Усетих Боунс минути преди да чуя колата му. След като ме промени, бях настроена към него по начин, който отричаше логиката. Дори сега можех да усетя нетърпението му като шкурка, която стържеше подсъзнанието ми.
Вече бях вън от колата, когато черния Мерцедес спря до Влад. Боунс излезе, придърпвайки ме към себе си, преди да успея да проговоря. Целувката му беше груба и би накарала дъха ми да секне, ако все още имах такъв. После ме пусна обратно, проследявайки устата ми докато очите му станаха зелени.
Знаех, че може да усети кръвта на Влад по мен. Част от мен искаше да се извиня, докато друга спореше, че от всички хора само Боунс би разбрал.
— Боунс — започнах.
— Не се тревожи за това — каза той, като изтри устата ми отново. — Да тръгваме. Цепеш. — Боунс кимна кратко към Влад. — До следващия път.
Влад се облегна на колата си с обичайната си уморена полуусмивка.
— Някак си мисля, че това може би ще е по-скоро, отколкото предполагаш.
Глава 31.
Бях изненадана да чуя, че само трима души са били убити миналата нощ. Понеже това беше официално събиране под пълно примирие, повечето гости бяха невъоръжени. Тримата убити са били хора, които не биха могли да оцелеят в невъоръжена битка на немъртви от типа всеки срещу всеки, както вампирите и гулите биха могли. Що се отнася до последиците от разрушаването на пълното примирие, никой не знаеше — или нямаше да каже — кой е започнал насилието. Менчерес и Боунс гледаха да успокоят хората достатъчно, за да напуснат без войните да бъдат обявени. Грегор си бе тръгнал с майка ми и Канел под негово ръководство. Що се отнася до това, как Аполон и неговите гули щяха да се справят с безпрецедентното ми вампирско сърцебиене… времето щеше да покаже.
Бях по-малко притеснена за това, отколкото за измислянето на плана за спасяване на майка ми. Премислях идеи през целия път и влакът влезе в Букурещ. Дон и старият ми екип не можеха да помогнат. Чичо имаше международни връзки, вярно, но не и от немъртво естество. Той не разбираше този сценарии толкова, колкото и аз самата. Също така се бавех с обаждането му, защото не исках да започвам целия разговор на тема Е, сега аз съм вампир. Преодоляването на дълго пазените предубеждения на чичо ми в момента беше последното нещо в списъка ми с неща, които да свърша.
Пристигнахме до нашата дестинация, имение, което изглеждаше извадено направо от роман на ужасите, след 3 ч. през нощта. Със зората, само за няколко часа, скоро отново щях да бъда в безсъзнание. Загубата на сутрешното време беше нещо, за което мислех, че съм се подготвила преди да се превърна във вампир, но не помислих за това, колко ужасни ще бъдат обстоятелствата, когато това се случи. Сега всяка минута, през която бях припаднала, изглеждаше като подигравка. Какво правеше Грегор на майка ми? Господи, какво й правеше Канел? Мислех, че най-лошото нещо, което Грегор може да направи, бе да убие майка ми. Трябваше да знам, че той не би бил толкова милостив.
Родни излезе да ни посрещне. Гулът имаше същия яростно тлеещ поглед в очите си, който вероятно имах и аз. Без много да му мисля, го прегърнах, усещайки буца в гърлото си, когато той ме притисна силно в отговор. Боунс щеше да мине през огъня, за да върне майка ми обратно, ако това беше необходимото, но той щеше да го направи от любов към мен. Не от някаква привързаност към нея. Майка ми нямаше много фенове, което беше по нейна вина, но точно сега това значеше повече за мен, отколкото можех да изразя, да познавам някой, който да го е грижи за нея, с недостатъците й и всичко останало.
— Издръжлива е — каза Родни. Брадата му раздразни бузата ми като се наведе. — Ако можем да си я върнем обратно, тя ще се справи. Няма значение каква е сега или какво й е направил той.
— Тя искаше да я убия — прошепнах. — Господи, Родни, тя винаги е казвала, че предпочита да е мъртва, отколкото да бъде вампир.
— Тя ще се справи — повтори той. Гласът му стана груб. — Ти извървя труден път, докато растеше, но и тя също. Джъстина е шокирана и изплашена сега, но тя не е малодушна. Бих заложил живота си на това.
— Родни, законите… — започна Боунс.
— Спести си го. — Гулът ме пусна, за да се вгледа в Боунс. — Ако не успееш да убиеш Грегор скоро, аз ще съм зад нея, със или без закони, е подкрепление или без.