— Фабиан! — възкликнах, осъзнавайки едва сега, че не го бях виждала от фиаското на партито. Боунс взе телефона от вампира и всичко се промени.
Чакахме на две мили от каменната къща в Молдова, където Грегор държеше майка ми в плен. Родни се сви от дясната ми страна, натоварен е множество злонамерено извити сребърни остриета. Боунс се прегърби от лявата ми страна, тялото му беше толкова неподвижно, сякаш беше издълбано от камък. Опитах се да пресъздам същата неподвижност, но не успях. Погледът ми продължаваше да трепва нетърпеливо. Къде беше Фабиан? Трябваше да се върне до сега. Спейд се промъкна от шубрака. Беше се уверил, че вражеските сили не се промъкваха зад нас, докато чакахме за сведения от Фабиан. При кимването на Спейд, ние бяхме единствените дебнещи другите в заобикалящата ни студена провинция. Вятърът духна мастилено черната коса на Спейд от лицето му, когато отправи погледа си в същата посока, в която гледаше Боунс. Сякаш след цяла вечност, един неясен блясък се появи сред дърветата и ние видяхме Фабиан да се носи над покритата със скреж земя.
— Грегор не е тук, но от действията на Канел съдя, че ще се върне скоро — каза призракът, когато стигна до нас. — Точно сега има около дузина охранители. Още повече ще има с Грегор, когато се завърне.
Боунс не отдели поглед от това, което гледаше в далечината.
— Тогава сега е най-доброто време. Фабиан, дръж под око пътя. При първите следи от Грегор и хората му, ела и ни предупреди.
Призракът кимна, неговите прозрачни черти придобиха непоколебимо изражение.
— Няма да ви разочаровам.
За около дванадесети път днес ми се щеше да можех да прегърна Фабиан. Никога не съм очаквала да бъде толкова благодарна на призрак, но дължах на Фабиан повече, отколкото можех да върна. След катастрофалното парти, Фабиан бе имал самообладанието да последва Грегор, обитавайки багажника на каквото и превозно средство да караше Грегор или пътувайки на автостоп при различни хора, които се случваше да са близо до Грегор. Верен на немъртвите предубеждения, Грегор не бе разбрал, че е бил шпиониран, макар че той или някой от хората му можеше да бе зърнал призрака. Винаги гордостта преди падението.
Най-трудната задача на Фабиан, след намирането на скривалището на Грегор, беше да се свърже с нас и да ни каже за това. Не е като един фантом да може да използва телефон, имейл или да пусне писмо. Фактор в същото пренебрегване на призраци направил шпионирането му възможно, а на Фабиан му отнело адски много време да накара някой вампирски съюзник да слуша достатъчно дълго, за да започне веригата от обаждания, които накрая достигна до Боунс. Допреди да пристигнем дори не бяхме сигурни, че Грегор все още ще бъде в тази къща. Отне ден и половина от момента, в който Фабиан напуснал района, до момента, в който Боунс получи телефона от много озадаченият член от персонала на Менчерес. После още няколко часа да стигнем до Молдова, после няколко часа за разузнаване, за да се установи, че това не е било капан. Не че се съмнявах в лоялността на Фабиан, но винаги имаше шанс Грегор да бе разпознал призрака и да бе събрал две и две. Досега, обаче, изглеждаше, че тези в къщата нямаха идея, че щяха да бъдат нападнати.
Погледнах разтревожено към небето. Всичко това бяха добри новини. Лошата новина беше, че щеше да се съмне след около половин час.
Сякаш чул мислите ми, Боунс срещна погледа ми.
— Трябва да стоиш назад, Котенце.
Първият ми инстинкт беше да споря. Разпалено и с много ругатни. Майка ми беше хваната в капан в тази къща, така че, по дяволите, нямаше да стоя и да се надявам всичко да мине добре. Тогава огледах втренчените в мен лица. Всеки тук рискуваше живота си заради майка ми, плюс нарушаването на немъртвите закони като капак на това, а аз бях единствената поддаваща се на зората. Разбира се, сега можех да остана будна и дори да вървя, когато слънчевите лъчи се появят, но да се бия? Не. Нито дори ако животът на майка ми — или моят — зависи от това.
— Ще стоя — казах, виждайки как веждите на Боунс се повдигат, сякаш това бяха последните думи, които очакваше да чуе от мен. — Дай ми детонатора. Може да имаме нужда от разсейване, ако Грегор се завърне преди да измъкнем майка ми.
Спейд кимна, подавайки детонаторът, който се намираше на колана му. Няколко опаковки експлозив бяха завързани за дърветата толкова близо до къщата, колкото се осмелихме да сложим, без да бъдем видени. В битка експлозиите нямаше да навредят на никакви вампири или гули, освен ако не се случеше да бъдат точно до дърветата, когато бомбите избухнат, но те щяха да вдигнат адска врява. А понякога разсейването правеше цялата разлика между живота и смъртта — или бягството и пленничеството.