— Не. — Само да го кажа ме накара да се почувствам по-добре, така че го повторих по-силно. — Не. Не е истина.
— Дори и да беше, няма да важи след смъртта му — обеща Боунс. Посочих към Менчерес.
— Ти си бил там, нали? Кажи му, че не се е случило!
Менчерес сви рамене.
— Не съм видял кръвната обвързваща церемония. Искането на Грегор се е случило точно преди да пристигна. Неколцина от неговите хора казват, че са били свидетели на церемонията, но те биха могли да лъжат, а честността на Грегор не е без недостатък.
— Но какво съм казала аз?
Изведнъж се почувствах уплашена. Бях ли се обвързала някак си с непознат вампир? Не бих могла, нали?
Погледът на Менчерес се прикова в моя.
— Ти беше истерична. Грегор беше манипулирал емоциите ти и беше отведена към непознато наказание. Ти би казала всичко, истина или не, за да го предотвратиш.
С други думи…
— Боунс заяви своята позиция по този въпрос. — Менчерес обходи с очи вътрешността на микробуса. — Подкрепям го като негов съдружник. Някой има ли различно мнение?
Последваха незабавни отрицания.
— Значи е уредено. Грегор има необоснован иск, който ще бъде игнориран. Кат не може сама да потвърди обвързването, а тя е единственият друг човек, който ще знае ако то се е случило.
Боунс?
На лицето му разцъфна внезапна усмивка, но тя беше толкова студена, колкото се чувствах и аз отвътре.
— Да видим колко дълго ще оцелее някой, ако предположи, че жена ми не ми е жена.
— Както желаеш. — Менчерес беше невъзмутим за потенциалното изтъняване на редиците. — Ще пристигнем у Спейд преди съмване. Аз във всеки случай съм уморен.
С мен ставахме двама. Но се съмнявах, че ще мога да спя. Да открия, че повече от месец от живота ми е бил изтръгнат от съзнанието ми ме караше да се чувствам като изнасилена. Вгледах се в Менчерес. Нищо чудно, че винаги съм имала проблем с теб. На някакво подсъзнателно ниво инстинктите ми бяха запомнили, че той ме е манипулирал против волята ми, дори и ако точният спомен за това събитие беше изгубен. Или не беше?
— Защо не можеш просто да погледнеш в съзнанието ми и да видиш сам какво се е случило? Ти си изтрил спомена ми, не можеш ли да го върнеш?
— Заровил съм го дори отвъд моя обхват, за да бъда сигурен, че ще остане забравен.
Велико. Ако мега-повелителят Менчерес не можеше да надникне в спомена, тогава трябва той наистина да беше изгубен…
— Не ми пука в какво вярва Грегор или някой друг — каза ми Боунс с по-мек тон. — Всичко, от което ми пука, е какво мислиш ти, Котенце.
Какво мислех аз? Това, че съм дори още по-прецакана, отколкото вярвах преди. Да имам един месец от живота си, отнасящ се за непознат, за когото може би, а може би не се бях омъжила изтрит? Мамка му, откъде да започна?
— Ще ми се хората просто да ни оставят на мира — казах. — Помниш ли когато бяхме само двамата в една голяма тъмна пещера? Кой да знае, че това би било най-малко сложното време от живота ни?
Глава 4.
Барон Чарлз де Мортимър, който бе променил името си на Спейд, за да не може никога да не забравя, как някога е бил затворник в колониална каторга и към него са се обръщали единствено по името на инструмента, който му е бил назначен за работа, имаше невероятен дом. Къщата му беше просторно имение с безукорни морави и високи живи плетове по периметъра. Със своята архитектура в стила на осемнадесети век изглеждаше така, сякаш е била строена, докато Спейд все още е бил човек. Вътре имаше дълги, величествени коридори. Орнаментирани дървени изделия по стените. Боядисани тавани. Кристални полилеи. Ръчно избродирани гоблени и антична мебелировка. Огнище, около което можеш да организираш среща.
— Къде е кралицата? — измърморих непочтително, след като портиера ни въведе вътре.
— Не ти е по вкуса ли, любима? — попита Боунс с разбиращ вид.
Ни най-малко. Бях отгледана в провинциален Охайо, където най-хубавите ми дрехи биха били парцали в сравнение с материята на канапето, покрай което току-що бяхме минали.
— Всичко е толкова перфектно, че имам чувството, че ще го оскверня ако седна на него.
— Значи трябва да преосмисля спалнята ви. Ще видя дали нямаме нещо по-удобно в конюшните — подразни ме един глас. Спейд се появи, като тъмната му заострена коса беше разбъркана сякаш наскоро е бил в леглото.