Погледнах към все по-развиделяващото се небе е отвращение. Ако беше само един час по-рано, можех да се бия! Можех да помогна да спасим майка ми или да сваля няколко охранители, или просто да направя нещо различно от това да се крия, за да не позволя и без това лошата ситуация да се влоши като бъдат заловени.
Един прозорец в къщата избухна навън, две фигури прелетяха през него е голяма скорост върху земята. Разпознах ги и имах миг на студено задоволство, когато видях Боунс, ръката му беше заключена около гърлото на Канел, усуквайки го силно, разтръсквайки главата на Канел.
Сбогом, кучко, помислих си, виждайки го да тласка безжизненото й тяло настрана. Но моментът ми на победа беше краткотраен. Грегор извика заповед на френски и всичките дванайсет охранители се втурнаха към Боунс.
Вече бях на крака, забравяйки за криенето, когато Спейд излезе бързо и неочаквано от къщата. Той хвърляше сребърни ножове към немъртвата шайка, която връхлиташе върху най-добрия му приятел, привличайки вниманието им към себе си, вместо само към Боунс. Страхливец, помислих си злобно, виждайки Грегор да стои където беше, близо до отдалечения ъгъл на къщата. Какво ще направиш, Похитителю на сънища? Ще избягаш ли докато имаш шанс или ще рискуваш живота си като останеш и се биеш?
Входната врата беше отворена е ритник. Ахнах, виждайки Родни да излиза с майка ми в ръцете си. Ръцете й бяха около врата му и се движеше. Жива е. О, благодаря ти, Господи.
Грегор изръмжа нещо и извади меч. Родни спря, олюлявайки се наоколо е майка ми в ръцете си. Мечът на Грегор изглеждаше като светкавица в светлината на настъпващата зора, когато той закрачи към тях.
Всеки от Боунс и Спейд се бореше с половин дузина вампири. Нито един от тях не можеше да помогне на Родни. Хукнах, вадейки ножове от колана си, докато проклинах. Грегор беше твърде далеч, за да го ударя. Господи, защо не можех да тичам по-бързо?
Родни остави майка ми на земята, галейки окървавената й буза за миг, след което се обърна, за да срещне Грегор. На колана му бяха останали само два ножа, а Грегор беше много по-силен от него.
— Грегор — извиках.
Пепеляворусата глава се вдигна рязко, когато ме видя, тичаща е пълна скорост към тях.
— Катрин — видях повече, отколкото чух Грегор да казва.
В този момент на разсейване, Родни хвърли един от ножовете си. Той удари Грегор в гърдите, но от това, колко бързо Грегор го извади, знаех, че не е пронизал сърцето му. Грегор се завъртя с лице към Родни, а мечът му разрязваше въздуха между тях.
Вместо да се наведе бързо, Родни се хвърли срещу него. Той се вряза в Грегор е цялата си немъртва сила. Грегор се олюля, но не падна. Ножът на Родни се извиси, за да се забие в гърдите на Грегор, но не успя да го направи. Грегор сграбчи китката на Родни със свободната си ръка и го запрати брутално към земята, използвайки собствената движеща сила на Родни срещу него. Този дълъг меч проблесна в права, безмилостна линия.
Майка ми се втурна напред.
— Родни, не! — извика тя.
Грегор не вдигна очи. Не и докато острието да направи дъга през целия врат на Родни и не излезе окървавено от другата страна. Тогава Грегор погледна право към мен. И се усмихна.
Не отвърнах очи от изумрудения поглед на Грегор. Нито когато той изрита отрязаната глава на Родни към майка ми, нито когато тръгна към мен с ритмична, незабързана крачка.
Като на сън, спрях да тичам. Пуснах ножовете си и гледах как Грегор идва. Чух викът на Боунс, но той звучеше сякаш от далеч. Глухо туптене започна в гърдите ми и осъзнах, че сърцето ми бие отново, но дори това нямаше значение. Всичко, върху което можех да фокусирам, беше неподправената ненавист изливаща се през вените ми, надигайки се във все по-бурни вълни, докато се почувствах сякаш ще експлодирам на място.
Затова не ми се стори необичайно, когато тревата около мен избухна в пламъци. През червената мъгла, която падаше над зрението ми, това имаше логика. Тревата не трябваше да съществува, за да е способна да погълне кръвта на Родни. Къщата, която Грегор използва да измъчва и убие майка ми, не трябваше да съществува. Всъщност, всичко тук трябваше да изгори. До.