— Никога повече — съгласих се, изтръпвайки при мисълта за изгарянето на Боунс. Кой би искал сила като тази, ако не може да я контролираш и тя наранява тези, които обичаш?
Спейд влезе, без да почука.
— Време е — каза той. Лицето му беше непроницаемо и безизразно, въпреки че знаех, че той беше точно толкова наранен, колкото бях и аз.
Тъмният поглед на Боунс срещна моя. Той се усмихна, но аз не можех да му отвърна, дори и животът ми да зависеше от това. Неговата сила се стелеше край мен като милувка. Можех да я почувствам, отблъскваща назад страха ми, увивайки се в моето подсъзнание, свързвайки ни плътно заедно.
— Не се тормози, любов — каза нежно той. — Скоро това ще свърши и Грегор ще бъде мъртъв. Кимнах, не вярвайки, че мога да проговоря. О, Господи, ако можех да заменя мястото си е Боунс, щях. На секундата.
— Бих те помолил да останеш тук — продължи Боунс, — но предполагам, че ще откажеш.
Не можах да сдържа изсумтяването си.
— Както би казал, прав си. — Не можех да се скрия в стая, докато Боунс се биеше с Грегор в смъртоносна битка, без значение от обстоятелствата. — Но не се занимавай с мен. Съсредоточи се върху него. Аз ще бъда добре.
— О, той ще разполага с цялото ми внимание, Котенце — каза Боунс с мрачен тон. — Разчитай на това.
Исках да кажа на Боунс, че не трябва да прави това, че можем да намерим друг начин, но знаех колко безполезно би било. Все едно, Боунс нямаше да подмине тази битка, дори ако Грегор неочаквано обещаеше да ни остави на мира и майка ми решеше, че очарована от това да бъде вампир. Грегор бе убил Родни. Боунс се биеше с Грегор заради повече причини, отколкото аз. Менчерес се появи на вратата, Иън беше зад него. Погледнах към двата вампири, единият тъмнокос и екзотичен, а другият е червеникавокафява коса и класически красив. И двамата мъже бяха отговорни за съществуването на Боунс, тъй като Менчерес превърнал Иън във вампир, а после Иън променил Боунс. Толкова много събития бяха довели до този момент.
Боунс се наведе, целувайки ме е най-лекото докосване на устните си. Проследих с пръсти челюстта му, когато той вдигна главата си, борейки се с копнежа да го сграбча и да откажа да го пусна.
Острият аромат на отчаянието ми се носеше около мен. Боунс хвана раменете ми, стисвайки ги нежно.
— Това не е първият път, в който се срещам лице в лице със смъртта, Котенце, и не възнамерявам да е последният. Избрах да живея много опасен живот, но аз съм такъв. И ти си такава и щеше да е същото, дори ако никога не се бяхме срещнали.
Знаех какво казва всъщност. Ако умра, няма да е по твоя вина. Да, беше вярно, че двамата е Боунс щяхме да живеем еднакво опасни животи, дори ако никога не се бяхме срещнали, но в крайна сметка, ако той умреше днес, щеше да е по моя вина.
— Обичам те.
Това беше всичко, което можех да кажа точно сега. Всичко друго щеше просто да го разстрои, а той се нуждаеше да бъде концентриран, за да победи Грегор.
— Знам — прошепна той. — И аз те обичам. Винаги.
След това се обърна, преди да успея дори да мигна, и излезе през вратата.
Беше решено, че дуелът ще се проведе на задната морава на Менчерес. Тя несъмнено беше достатъчно голяма, е акрите земя, оградени от високи дървета. Земята е размери на бейзболно игрище беше почистена от всичко, освен от пръста там, където Боунс и Грегор щяха да заемат отбранителни позиции. Не знаех защо се изискваше толкова много място, но все пак това беше първото ми занимание е такъв вид неща… и се надявах да е последният.
Грегор вече беше там, стоейки до неговия русокос слуга, Луциус. Бях изненадана, че Луциус беше жив, тъй като допусках, че той беше сред вампирите, които Боунс, Спейд или Родни бяха убили в къщата. Отсъствието на Луциус вчера беше странно, тъй като всеки път, когато виждах Грегор, Луциус беше с него. И все пак, имах по-големи грижи, освен да се чудя защо Луциус не беше до Грегор по време на предишната засада.
Грегор и Луциус не бяха единствените новодошли в къщата. Да има официален дуел определено беше събитие. Имаше няколко вампири повелители, които не разпознах. Съюзници на Грерор, каза ми Менчерес, плюс още няколко члена на рода на Боунс, заедно с четирима вампири, които бяха представени като Пазители на Закона.
От всичките четирима, високата руса жена пращеше с достатъчна сила, че да ме накара да се чувствам неловко. Докато изглеждаше само на осемнадесет, на усещане беше на около пет хиляди години, а тримата мъже Пазители на Закона с нея, също бяха мега-повелители. Боунс, Спейд и аз бяхме нарушили закона, вземайки майка ми от Грегор. Също и Родни, разбира се, но той беше отвъд всякакви немъртви присъди. Може би наказанията на останалите от нас наближаваха.