Говорейки за майка ми, тя също беше тук. Мислех, че ще избягва приближаването където и да е близо до Грегор, но тя стоеше в далечната част на моравата, гледайки Грегор с очи, светнали като улични лампи. Всеки на не повече от тридесет крачки от нея можеше да помирише яростта и ненавистта, изливащи се от нея. Дори не исках да си представя какво друго можеше да се случи на майка ми през времето, когато Грегор я държеше. Това ме изпълни с достатъчно ярост, за да се разтревожа, че ръцете ми ще запламтят отново.
Боунс ме избягваше, откакто напусна стаята преди двадесет минути. Разбирах защо, той прочистваше съзнанието си от всичко, освен предстоящата битка. Някак дори се барикадира от връзката, която чувствах между нас откакто се събудих като вампир. Не можех да усетя нищо от него сега. Сякаш стена го отделяше от съзнанието ми. Чувствах липса, сякаш бях загубила крайник. Много пъти бях чувала Боунс да говори за връзката между вампирите и техните създатели. Единствено сега, когато това се случваше, наистина разбирах колко дълбоко е всъщност.
Боунс беше на границата на бойното поле, говорейки на Спейд. Не можех да ги чуя или заради фоновия шум от останалите, или защото той поддържаше гласа си твърде тих.
Лунната светлина проблесна по бледата кожа на Боунс и тъмната му коса се появи осветена под тези алабастрови лъчи. Не можах да спра да го гледам, безпокойството ми се увеличаваше с наближаване на времето. Боунс не може да умре тази нощ. Просто не може. Съдбата не можеше да бъде толкова зла, че да позволи на Грегор да спечели, след всички ужасни неща, които беше направил, нали?
Надявах се, че не.
Отвъд студената червена земя, видях една позната тъмна глава да си проправя път сред чакащите зрители. Влад.
Той ме погледна, но след това продължи да върви в противоположната посока. Веждите ми се повдигнаха, когато Боунс му махна с ръка, двамата Пазители на Закона около Боунс отстъпиха назад, за да позволят на Влад да мине. Косата на Влад засенчи лицето му, когато се наклони, слушайки какво казва Боунс. Не можех да кажа нищо от прикритото изражение на Спейд и не можех да чуя нито дума. Разочарована, можех единствено да гледам как Влад отговаря, също едва доловимо, и Боунс кима веднъж. После Влад се отдалечи, отправяйки се този път в моята посока.
— Какво каза той? — бяха първите ми думи, когато стигна до мен.
Влад сви рамене.
— Каквото можеше да се очаква да ми каже.
Лед плъзна по гръбнака ми. Познавайки Боунс, той би помолил Влад да се грижи за мен, ако Грегор го убие. Въпреки че не харесва Влад, точно такова нещо щеше да направи Боунс. Просто предпазлив ли беше или знаеше, че няма начин да победи Грегор? Господи, беше ли го направил Боунс, знаейки, че ще умре, но отказвайки да отстъпи въпреки всичко?
Имах намерение да изтичам до Боунс и да умолявам да бъде отменено цялото това нещо, когато високата руса Пазителка на Закона закрачи в центъра на сечището.
— Дуелът ще започне сега. Както беше договорено по-рано, той няма да завърши, докато един от бойците не умре. Всеки, който се намеси, ще загуби живота си.
Менчерес сграбчи ръката ми.
— Вече е твърде късно да го спреш — каза тихо той, като че предполагаше какво имах намерение да направя. — Ако се намесиш сега, ще умреш.
Преглътнах по навик, но устата ми беше напълно суха. Влад сложи ръка на рамото ми, когато Боунс закрачи към сечището, следван от Спейд. Грегор направи същото, следван от Луциус. Не разбирах, докато Спейд и Луциус не предадоха по един нож на приятелите си, тогава се върнаха в края на неправилния кръг. Оръженосци, осъзнах. И двамата, Спейд и Лукас, носеха само по три ножа, и сега се бяха отказали от по един от тях. Когато тези оръжия свършеха, нямаше да има повече.
Преглътнах отново.
Пазителката на Закона също напусна сечището. Само Грегор и Боунс стояха на него сега, един срещу друг, само на десетина крачки разстояние. Очите им бяха зелени и кучешките им зъби бяха удължени, сила се разстилаше от тях, докато въздухът се почувства зареден и тежък. Бях достатъчно напрегната, за да се срина, когато Пазителката на Закона каза Начало.