Боунс и Грегор полетяха един към друг в мъглявина от скоростта, сблъсквайки се на няколко крачки от земята. За секунда не можех да различа кой кой е в този безумен вихър от бледа плът, тъй като Грегор също беше без риза. Те се разделиха, и двамата с лекуващи се червени разрези по телата си.
Сграбчих ръката на Менчерес, въпреки гнева ми към него, усещайки как ми отговаря със стегнато стисване. С периферното си зрение видях Анет, стояща близо до Иън, с пребледняло лице. Иън също гледаше мрачно. Друг спазъм на страх се надигна в мен. Нима те вярваха, че това ще свърши със смъртта на Боунс? Нима всички знаеха, с изключение на мен?
Грегор и Боунс се срещнаха отново с безумно насилие. Този път можех да видя сребро разрязващо плътта, проблясвайки на лунната светлина преди да излезе червено, когато те се разсичаха един другиго. Макар че нито един от тях не издаде и звук. Никой не гледаше също. Тишината беше някак по-наситена с емоции, отколкото писъците.
Боунс избегна един падащ неточен удар към сърцето му, отблъсквайки се назад от Грегор и появявайки се омазан с мръсотия на няколко стъпки разстояние. Той хвърли ножа си в следващия миг, заравяйки го до дръжката в гръдния кош на Грегор… но не и преди Грегор да изстреля неговото собствено острие, което се приземи точно в окото на Боунс.
С мъка потиснах писъка си, уплашена, че и най-малкият звук ще се окаже фатален, разсейвайки Боунс. Той издърпа острието без да се колебае, отвръщайки на атаката на Грегор, когато Грегор освободи ножа от гърдите си и връхлетя отгоре му с невероятна скорост. Ако не бях вампир, щях да се нахвърля върху лепкавото червено вещество по ножа на Боунс, но той не спря да се бие с Грегор, докато липсващото му око бавно израсна отново.
Грегор направи маневра наляво, след което се сви ниско, плъзгайки се под Боунс и се появи от другата страна толкова бързо, че не осъзнавах какво прави, докато не видях Боунс извит от болка, а дръжката на ножа бе забита високо в гърба му. Грегор излая команда към Луциус, хващайки сребърния нож, хвърлен от него, и след това се хвърли върху Боунс, който се опитваше да достигне ножа в гърба си. Не можеше да го направи и да задържи скорошната атака на Грегор.
Грегор увеличи скоростта си, някак изглеждаше сякаш има четири ръце, а не две, докато правеше разрези по тялото на Боунс, дори когато Боунс държеше този сребърен нож извън гърдите си. Грегор се беше въздържал преди, осъзнах аз, ужас и паника се надигнаха в мен. Той беше дори по-бърз отколкото бе показал в началото.
Боунс беше принуден да се отдръпне, така че другият нож все още изпъкваше между раменете му, докато Грегор напредваше с атаката си. Единствените звуци бяха сблъсъците на сребро със сребро или противните разрези на плът и кост, които бяха разделяни… докато бавното, глухо туптене започна в гърдите ми.
Менчерес стисна ръката ми толкова силно, че беше болезнено, но не можех да спра тупкането на сърцето си. Всеки нов удар или разрез, всяко ново блестящо пурпурно петно изглежда ускоряваха темпото в гърдите ми. Мърморене се понесе от тълпата, главно от новодошлите, докато ритъмът вътре в мен ставаше по-стабилен и по-доловим.
Грегор спря погледа си на мен… и Боунс се хвърли напред, разбивайки черепа си в този на Грегор и забивайки ножа си в него с един брутален, насочен нагоре, силен удар, който разряза ребрата му. Грегор изрева, но се дръпна рязко назад достатъчно бързо, за да избегне острието да се плъзне по-високо в гърдите му. Той помете стъпалата на Боунс, скачайки върху него, без да го е грижа колко дълбоко е забит ножът все още в гръдния му кош.
Не разбирах защо, когато Боунс изпусна едно пъшкане, лицето му се изкриви от силни болки. Ножът в гърба му. Комбинираното им тегло го бе забил нацяло, а сребърният връх се показваше през гърдите на Боунс, опасно близо до сърцето му. Когато Боунс се надигна, отхвърляйки Грегор, и се обърна бързо, за да посрещне следващата му атака, видях, че краят на дръжката беше на една височина е гърба му. Той няма да е в състояние да го извади сега, помислих си, а туптенето в гърдите ми ставаше все по-силно. Как Боунс може да победи Грегор със сребро, изгарящо го отвътре? Когато всеки натиск и удар приближават ножа дори по-близо до сърцето му?
Но Боунс продължаваше да се бие със скорост и жестокост, които не се подчиняваха на състоянието му. Той отблъсна Грегор, препъвайки го е твърде бързо движение, за да се проследи, и вряза ножа си дълбоко през очите на Грегор, когато другият вампир се премести, за да защити сърцето си. Боунс скочи от Грегор в следващия момент, избягвайки ножа, който Грегор се опитваше да забие в гърба му, и хвърли пръст в очите на Грегор, заслепявайки го допълнително. Когато Грегор понечи да се защити е ръка, Боунс се справи с нея със сила, която остави лявата половина на крайника откъсната върху пръстта.