Изтръгнах се от хватката на Менчерес, за да сплета ръцете си в гореща молитва, че това щеше да бъде краят на Грегор. Но той избегна следващия спускащ се, безразсъден удар от острието на Боунс, за да скочи изправен във въздуха, извиквайки на Луциус за третия и последен нож. Очите на Грегор трябва да бяха излекувани достатъчно, за да види сребърния проблясък в нощното небе, когато Луциус хвърли острието достатъчно високо, че Грегор да го достигне и хване.
Боунс го срещна във въздуха, точно когато Грегор сграбчваше острието си. Ножът на Боунс, насочен към гърдите на Грегор, се заби в стомаха му вместо това, когато ударът на Грегор го блокира. Боунс измъкна ножа си странично, разливайки червена кръв по себе си. Двамата паднаха на земята, Боунс се изви, за да се приземи на крака, а Грегор се строполяса, стискайки широката рана в корема си.
Когато Боунс се хвърли срещу Грегор и Похитителят на сънища не направи нищо, за да се защити, почувствах момент на победоносно оживление. Но дори когато ножът на Боунс се спусна върху незащитения гръб на Грегор, точно където трябваше да бъде сърцето му, юмрукът на Грегор се изстреля напред, ножът го прикова, пронизвайки Боунс дълбоко в стомаха.
Болка изригна в съзнанието ми, когато стената, която Боунс беше издигнал между нас падна и емоциите му дойдоха с рев. Усетих агонията от сребърното острие в гърба и корема му. Втората рана изгаряше много по-силно, карайки ме да стисна здраво корема си в несъзнателна реакция. Ако това беше само подобие на това, което чувстваше Боунс, тогава болката трябва да беше като кипяща киселина през него.
Острието на Боунс трепна и се плъзна по гърба на Грегор, вместо да се зарови в сърцето на опонента. Гледах ужасена, когато Боунс залитна назад, ръката му се спусна към ножа все още изгарящ корема му. Той го извади, дори когато Грегор се изправи на крака, неговата ръка и предварителното осакатените разрези в корема му бяха излекувани. Боунс продължи да отстъпва с неуверени крачки. Не можех да сдържа писъка си, когато Грегор изтръгна ножа от ръката на Боунс и го изрита достатъчно силно, че да остави Боунс проснат по гръб.
Гняв и мъка ме заляха толкова плътно прилепнали в емоциите ми, че не знаех дали бяха мои или на Боунс. Дори когато сребърният нож беше извън корема му, болката там не намаля. Невероятно, чувствах я нарастваща, е осакатяваща интензивност, съкрушавайки ме на вълни, докато единствено ръката на Влад около раменете ми ме държеше изправена.
Нещо не беше наред. Не трябваше да става по-лошо; среброто беше навън. Защо не можеше да помръдне? Стани, извиках мълчаливо. Стани!
Бум. Бум. Сърцето ми гърмеше в гърдите ми, когато Грегор се нахвърли върху Боунс, който беше невъоръжен. Смътно чух сподавения плач на Анет, почувствах ръката на Влад да се стяга около раменете ми, но всичко друго избледня, е изключение на двете фигури срещу тъмната глина на земята.
Като на забавен каданс гледах Грегор да вдига ножа си. Видях коленете му да се забиват в ръцете на Боунс, задържайки го долу, докато Боунс се опитваше да отхвърли Грегор. Гледах ножът да се спуска към тази намазана е кръв гръд точно отдолу. Почувствах отчаянието на Боунс, горчиво като отрова. Видях светещия изумруден поглед на Грегор да минава през тълпата, докато ме намери. И тогава Грегор се усмихна.
Това беше същата усмивка, която ми беше дал след убийството на Родни. Доволна. Триумфална. Безмилостна. Острието на Грегор докосна гърдите на Боунс, разрязвайки кожата му, и усмивката му се разшири.
Зрението ми стана червено и една мисъл завладя цялото ми тяло: Не.
Пламъци обгърнаха Грегор толкова бързо, че го покриха преди усмивката да има време да слезе от лицето му. Върнах му усмивката за миг… и тогава главата на Грегор експлодира. Ръцете му все още стискаха ножа в гърдите на Боунс, но после тялото му се наклони настрани, нищо, освен пламъците не остана там, където беше главата му.
До мен Влад изруга шокирано. Това стана, когато разбрах, че всички очи бяха вперени в мен и ръцете ми бяха погълнати от син огън.
— Тя умира — каза Пазителката на Закона.
Глава 34.
Никой не се опита да спре тримата мъже Пазители, когато закрачиха към мен и ме арестуваха. Честно казано и аз не се опитах да ги спра. Бях твърде фокусирана върху опитите си да видя Боунс сега, когато там имаше хора, блокиращи гледката ми към сечището. Той не беше мръднал от последния път, когато го бях зърнала. Беше ли спрян навреме ножът на Грегор? Или беше забит твърде дълбоко?