— Ще ти трябва повече уклончивост, за да поправиш това…
Саркастичната част от мен имаше идея. Нека Грегор да прекара малко време с мен, това би го излекувало от желанието му да съм в живота му. Бедата ме преследваше като лоша миризма.
Но просто се усмихнах с фалшива яркост:
— Спейд, харесва ми дома ти. Менчерес… класика. Боунс. — Часовникът показваше девет часа сутринта, бях спала само два часа, но да съм проклета ако имах намерение да задремя повече. — Кажи, когато си готов.
— Веднага, любима. — Той ми метна някои дрехи, нахлузвайки блуза през главата си, без дори да я погледне. — Веднага щом се облечеш.
Глава 5.
Самолетът се приземи с раздрусване. Това не ме разтревожи, но видях как Боунс притиска устните си една в друга до превръщането им в тънка линия. Той не обичаше да лети. Ако можеше да се справи с дистанцията, мисля, че щеше да се опита да ме убеди да прелетим през благосклонните небеса. Ситуация, в която аз съм прикрепена с ремъци през гърдите му, а той е моят собствен частен самолет. И все пак, всеки си има граници.
Качихме се на борда едва три часа след като бяхме напуснали къщата на Спейд. Чичо ми Дон употреби някои връзки, след като му се обадих и го информирах, че трябва да се прибираме в Щатите незабавно, така че полетът от Лондон до Орландо се сдоби внезапно с още четири допълнителни места.
Да имаш член от семейството си с правителствени връзки на високо равнище понякога е полезно. Менчерес и Спейд останаха в Лондон, но двама вампири, наречени Хопскоч и Банд-Ейд дойдоха с нас. За да убия малко време ги питах как са си избрали прозвищата. Хопскоч, абориген, който познаваше Боунс от повече от двеста години каза, че това е било любимата игра на осиновеното му дете. Банд-Ейд се беше ухилил и беше казал, че е избрал името си, защото не охка. Не го притиснах за повече детайли от негова страна относно това.
Бяхме първите, които слязоха от самолета, изведени навън от стюардите. Самолетът дори не се беше свързал с терминала все още. Вместо това слязохме по една от високите транспортни стълби, обичайно резервирани за служителите. Една лимузина беше паркирана наблизо и прозореца й се спусна, за да разкрие чичо ми.
Не бях го виждала от няколко месеца. Когато набръчканото му лице се изви в усмивка, ме порази мисълта колко много ми беше липсвал.
— Мислех си, че ще те изненадам.
Боунс отправи зорък поглед наоколо, преди да ме отведе до превозното средство. Банд-Ейд и Хопскоч обиколиха в кръг, душейки въздуха като ловджийски хрътки, докато ние се приведохме, за да влезем вътре. След това ни последваха и заеха противоположните места. Прегърнах Дон импулсивно, обърквайки и двама ни. Когато го пуснах чух познат глас отпред.
— Querida, няма ли целувка за твоя hombre?
— Хуан? — засмях се. — Дон те е назначил на шофьорска длъжност?
— Бих карал и трактор, за да те видя. — Той се ухили, обръщайки се назад. — Липсваше ми усмивката ти, лицето ти, облите ти сочни…
— Карай, друже — отряза го Боунс. — Бързаме.
Дон изглеждаше объркан от безцеремонността на Боунс. Обичайно Боунс и Хуан бяха доста близки, като оставим цялата йерархия настрани, откакто Боунс беше превърнал Хуан във вампир миналата година и по този начин Хуан беше част от рода на Боунс. Хуан също изглеждаше изненадан от грубия коментар на Боунс, след като той винаги беше флиртувал с мен — както и с всяка жена до сто годишна възраст — но Хуан не каза нищо.
С последно бързо ухилване към мен, той подкара колата.
— Помолих те да уредиш безопасна кола, която да ни чака, без да се набива на очи — подхвана Боунс чичо ми. — Вместо това си паркирал лимузина точно до самолета. Какво си мислеше?
Дон подръпна веждата си.
— Почакай две минути, след това виж дали трябва да ме критикуваш.
— Просто и двамата сме изморени — казах, след това си помислих към Боунс Никой дори не знае, че сме се върнали в Щатите. Спри да дъвчеш хората. Но стиснах ръката му в същото време, обещавайки му безмълвно, че и двамата ще се почувстваме по-добре, когато се доберем до там, където отивахме.
— Аз съм по-скоро сприхав. Дон, прощавай за това, че ти се сопнах. — каза Боунс, свивайки пръсти около моите признателно. — И ти също, Хуан, но ми направи услуга и дръж комплиментите си на минимум. Боя се, че това е болезнена тема в момента.