По изражението на Боунс се изписа облекчение.
— Това ме кара да бъда доволен, че не убих това момче както исках да направя, когато се срещнахме. Отлични новини, Котенце. Не мислех, че ще мога да понеса да те оставя да заспиш, чудейки се дали няма да изчезнеш от погледа ми дори и докато те държа.
Емоцията в тона му стопи по-раншното ми раздразнение към него. Ако нещата бяха наопаки и Боунс беше този, който можеше да изчезне, да, аз също щях да си гриза ноктите от притеснение.
— Няма да изчезна. — Отидох при него и го прегърнах.
След това телефона на Лиза иззвъня.
Глава 6.
Скитах се из градската къща, поразена от размера й. Имаше прекрасен интериор, ковани от метал балкони и три етажа. Стените бяха боядисани в наситени нюанси, със сложно моделиран бял корниз. Всички бани, които видях бяха от мрамор. Накратко, беше богато и с вкус, без да ме кара да се страхувам да седна на столове от осемнадесети век. Виждаха се фрагменти с влиянието на Боунс наред с женствения стил. Колекция от сребърни ножове. Столове, които се люлееха, вместо да са неподвижни. Разбира се имах време да забележа подобни неща. Той отиде да се срещне с Мари без мен. Неговото изявление, че отива сам предизвика в мен разгорещен яростен протест, който накара Лиза да се изстреля от стаята. Боунс прие гнева ми мълчешком, изчаквайки ме да приключа, за да ми каже, че категорично отказва да ме вземе. Той каза, че присъствието ми ще разсейва Мари от изслушването му или някакви глупости от този род. Не му повярвах и за момент. Боунс просто отново се опитваше да ме предпази. Ако нямаше да ходя, без значение от уверенията му за безопасен престой това означаваше, че срещата му с нея е опасна. И все пак нещата се свеждаха до това или физически да се преборя с него, когато стане време да отиде, или да го пусна с обещания за разплата. Избрах второто.
Така че, след като се поскитах из къщата си взех вана, чийто крачета бяха оформени като животински лапи. След това си сложих дантелена роба и започнах да бродя из къщата отново в търсене на сешоар. Нямах чисти дрехи, които да облека и нищо от тези на Лиза не би ми станало. Освен това беше твърде рано да си купя нещо ново. Единственото нещо все още отворено в три часа сутринта бяха баровете.
Когато Боунс се върна беше почти призори. Той влезе през вратата, спирайки се при вида на мен и Лиза. Бяхме на пода и аз й сплитах косата. Докато него го нямаше, бях подхванала разговор с Лиза. Тя изглеждаше наистина приятен човек и аз започнах да я харесвам изненадващо бързо. Отправих към Боунс един-единствен пронизващ поглед, докато се разтапях от облекчение, че е в безопасност, след което върнах отново вниманието си върху косата на Лиза.
— Косата ти е разкошна. Толкова е гъста. Би трябвало да я оставиш да ти расте докато не се запрепъваш в нея.
— Виждам, че вие двете се разбирате — каза Боунс с леко учудване. — Няма ли да ме попиташ как мина, Котенце?
— Влезе и изкачи по стълбите една по една — отвърнах му аз. — И не ми кресна да скачам в колата, така че приемам, че Маджестик не ти е казала, че задниците ни са трофеи за ловния сезон.
Греша ли?
Устните му се извиха.
— Виждам, че все още си ми ядосана. Тогава това трябва да ти хареса — Мари иска да се срещне с теб и отказва аз да присъствам, когато това стане.
Засмях се с остър самодоволен смях.
— Господи, Боунс, трябва да си спорил докато не ти е посиняло лицето. По дяволите, тя вече ми харесва.
— Мислех си, че това ще ти допадне. — Изражението му ми казваше за колко не развеселяващо го намира той.
— Да те оставя ли да се занимаваш със сплитането си и да си лягам ли сам? Изглежда намираш компанията на Лиза за по-предпочитана пред моята.
— Много е дразнещо, когато трябва да стоиш и да стискаш палци, докато човекът, когото обичаш отива на опасно място, нали? — казах, без да се чувствам ни най-малко виновна.
— Мисълта да те оставя не ми е доставила удоволствие — изстреля той обратно. — Но ето че ти почти се кикотиш при шанса да направиш същото.
Главата на Лиза се въртеше напред-назад между двама ни. Тъй като все още държах три от плитките й в ръката си все пак това правеше нещата по-трудни.