Повечето вампири и гули не убиваха, когато се хранят, но имаше и такива, които убиваха за развлечение. Или от глупост. Чичо ми се грижеше тези вампири и гули да бъдат спрени, както и за това обикновените граждани да не научават, че те съществуват. Така че когато Боунс ми предложи да се отправим на пътешествие с яхта, реших, че има някоя от онези търси-и-унищожи причини зад това. Да отидем някъде само за почивка не се беше получавало добре никога в нашата връзка.
— Това е бягство за уикенда? — не успях да предотвратя недоверието, което прозвуча в гласа ми. Той прокара пръст по горната ми устна.
— Това е нашата ваканция, Котенце.
Все още бях слисана от идеята.
— Ами котаракът ми? — бях го заредила с достатъчно храна за няколко дни, но не и за продължително пътешествие.
— Не бери грижа. Изпратих някого у дома да се грижи за него. Можем да отидем навсякъде по света и да се наслаждаваме на времето си там. Така че кажи ми, къде да отидем?
— Париж. — Изненадах самата себе си казвайки го. Никога не съм имала изгарящо желание да го посетя преди, но по някаква причина сега имах. Може би защото Париж се предполагаше да бъде градът на влюбените, макар че обикновено само да погледнех към Боунс беше достатъчно, за да ми докара романтично настроение.
Той трябва да бе доловил мисълта ми, тъй като се усмихна, правейки лицето си още по-спиращо дъха. По мое мнение. Срещу тъмносините чаршафи кожата му почти блестеше с копринена алабастрова бледнота, беше твърде перфектна, за да е човешка. Чаршафите се бяха омотали надолу към стомаха му, давайки ми непрекъсната гледка към жилестите му изопнати и твърди, мускулести гърди.
Тъмните кафяви очи започнаха да се обагрят с изумрудено и кучешките му зъби се подадоха изпод извитите му устни, давайки ми да разбера, че не съм единствената, на която й е станало по-топло изведнъж.
— Париж да бъде тогава — прошепна той и отметна чаршафите.
— … ще пристигнем бързо. Да, тя е много добре, Менчерес. Честно. Звъниш ми почти всеки ден… Добре. Ще се видим на пристанището. — Боунс затвори и поклати глава. — Или прасъздателят ми крие нещо, или развива нездравословна мания относно всяка твоя дейност.
Протегнах се в хамака на палубата.
— Дай ми аз да говоря с него следващия път. Ще му кажа, че нещата никога не са били по-добре. — Последните три седмици действително бяха разкошни. Ако аз бях имала нужда от ваканция, то Боунс се нуждаеше от това повече. Като повелител на един голям род и съдружник повелител на друг, дори още по-голям, Боунс беше винаги наблюдаван, съден, предизвикван или зает да защитава хората си. Цялата тази отговорност си беше казала думата. Едва през последните няколко дни се беше отпуснал достатъчно, че да поспи повече от обичайните си няколко часа. Имаше само една черна точка в този удоволствен круиз, но я запазих за себе си. Защо да развалям времето ни заедно като кажа на Боунс, че имах още от онези глупави незначителни сънища? Този път те протичаха незабелязано от него. Предполагам, че вече не ритах в съня си. Не можех да си спомня много от тях, когато се будех. Всичко, което знаех беше, че са за същия рус вампир без лице от първия ми сън. Онзи, който ме наричаше с истинското ми име, Катрин, и завършваше със същото загадъчно предупреждение — той не е твоят съпруг. Според човешките закони, Боунс не ми беше съпруг. Но въпреки това бяхме обвързани с кръв и женени по вампирски, а немъртвите нямаха разводи. Не се шегуваха за цялото онова докато смъртта ви раздели. Може би сънищата ми изобразяваха подсъзнателно желание да имам истинска сватба. Последният път, когато опитахме това, плановете ни бяха унищожени от вампирка, която смяташе, че употребата на черна магия е честна игра.
Менчерес ни посрещна на пристанището. Макар че Боунс го наричаше прасъздател, тъй като той беше вампирски баща на вампира, който е превърнал Боунс, Менчерес изглеждаше толкова млад, колкото и Боунс. Вероятно са били на сходна възраст, когато са били превърнати във вампири. Менчерес също така беше красив, по екзотичен начин, с кралски обноски, египетски черти и дълга черна коса, развяна от вятъра. Но това, което наистина грабна вниманието ми беше как бе ограден от осем вампира повелители. Дори още преди да сляза от яхтата, можех да почувствам комбинираната им мощ, пукаща във въздуха като статично електричество. Разбира се. Менчерес обичайно се движеше с антураж, но тези приличаха на охрана, а не на немъртва компания. Боунс се приближи до Менчерес и стисна ръката му набързо.