— Не ти пукаше как се чувствам докато си стоя назад. — Пламнах. Напрежението от последните няколко дни ме застигаше. — Така че да, наслаждавам се на разплатата. Предполагам, че това ме прави повърхностна.
— Прави те злобно хлапе — отсече Боунс, крачейки напред, докато не надвисна над мен. — Какво ще кажеш за това?
Пуснах плитките на Лиза и се изправих на крака. Значи ръкавиците бяха хвърлени, а?
— Че е необходимо един човек да познава друг. Какво има? Да не си бесен, понеже си влязъл спокойно там, полюшвайки оная си работа към Мари, напомняйки й за старите времена, но не си получил резултата, който си искал?
— За твоя информация, никога не съм чукал Мари. — Боунс действително ме сръга в гърдите докато говореше.
Лиза излетя бързо от пътя му. Отправих невярващ поглед надолу към пръста му, все още притиснат в гръдния ми кош.
— Махни това от мен или ще го счупя.
Веждите му се извиха нагоре враждебно с открито предизвикателство.
— Дай ми най-добрия си удар, любима.
Ти си го поиска. Юмрукът ми се свърза с челюстта му. Боунс се наведе, преди да успея да нанеса още един удар, като очите му искряха в зелено.
— Това ли е всичко, което имаш? Дори не се доближава до достатъчно добро. — И заби отново пръст в гърдите ми.
О, значи така, скъпи!
Сграбчих китката му и я дръпнах, изритвайки го в брадичката в същия момент, за да го изкарам от равновесие. Той беше твърде бърз и скочи, избягвайки крака ми и използвайки инерцията ми срещу мен. С едно леко бутване в гърба ме просна на канапето Лиза нададе ужасен хленч:
— Моля ви, и двамата спрете!
Аз я игнорирах. Както и Боунс. Пулсът ми се ускори в очакване, докато се изправях на крака. Възможността да изпусна малко пара с бурна кавга, звучеше чудесно. Съдейки по зеления блясък в очите му и той беше в играта.
Но просто за да бъда сигурна…
— Сигурен ли си, че искаш да играем грубо? — попитах, държейки съзнанието си празно откъм намеренията си.
Усмивката му беше самодоволна, подигравателна и секси докато ми позволи да се приближа.
— Защо не? Аз печеля.
Усмихнах се в отговор. След това забих юмрука си в стомаха му. Поемай всяка нечестна възможност, беше ме научил Боунс, когато ме тренираше преди години. Кой каза, че не съм внимавала?
Но вместо да се превие на две, както очаквах, той ме прехвърли над раменете си. Тялото ми се заби в тавана, изкарвайки ми въздуха. Имах част от секундата да се оттласна от корниза, преди той да полети към мен, така че той удари празното пространство. Претърколих се, когато ударих пода, събаряйки масата за кафе в бързането си да се измъкна. Той беше върху мен в следващия момент. Една злорада усмивка срещна погледа ми, докато Боунс използва цялата си тежест, за да ме удържи долу. Горната част на робата ми се беше отворила, оставяйки голите ми гърди да се отъркват срещу ризата му, докато се гърчех под него. Той погледна надолу, проследявайки вътрешността на устната си с език.
— Предаваш ли се сега? — попита той.
Сърцето ми биеше развълнувано дори и докато исках да избия самодоволната усмивка от лицето му.
Той беше оставил ръцете ми свободни. Което беше грешка.
— Още не. — Пресегнах се зад себе си и сграбчих първото нещо, с което ръцете ми установиха контакт. След това го хвърлих над главата си към него. Мраморната маса за кафе се раздроби на едри парчета, когато се разби в Боунс. Тя удари главата му, зашеметявайки го, а аз се възползвах от преимуществото си. Разшавах се, излизайки изпод него и бях на път да изпълзя към победата си, когато почувствах чифт железни окови да се забиват в глезените ми. Опитах се да се освободя, но той държеше здраво, отърсвайки се от остатъците на масата. Единственото нещо в досега ми беше подноса за сервиране на чинии. Сграбчих го и го размахах заплашително като оръжие.
— Ще използвам и това! — предупредих го.
Все още държейки глезените ми, Боунс премигна към мен. Погледнах набързо наоколо, виждайки Лиза в отдалечения ъгъл с ръка на устата и ужасена. Хопскоч и Банд-Ейд се мотаеха близа до вратата, без да знаят какво да правят.
Изведнъж започнах да се смея.
Устните на Боунс трепнаха. Очите на Лиза се разшириха, когато той се изкикоти. Смехът му нарасна докато и моя нарастваше, докато не се пусна от глезените ми и не се смяхме безпомощно заедно.