Боунс изтръска остатъците от мраморната маса от главата си, все още смеейки се.
— По дяволите, Котенце. Никога не съм си мислел, че ще бъда пребит със собствените си мебели. Знаеш ли, че видях звездички, когато това се разби в главата ми?
Коленичих до него, прокарвайки пръсти през косата му, за да изкарам и последното парче от масата. Очите му бяха яркозелени и смехът заседна в гърлото ми, когато той ме издърпа по-близо и ме целуна.
Устните му бяха твърди и изискващи отговор. Адреналинът в мен се промени до нещо друго, когато се захванах за него със съответната настойчивост.
Имах време да чуя вратата да се затваря зад бързото отстъпление на тримата ни зрители, преди тялото му да повали моето.
— Не сме се изправяли един срещу друг от известно време — прошепна Боунс, докато устата му се спускаше към гърлото ми. — Бях забравил колко много ми харесва.
Ръката му погали бедрото ми без затруднение, тъй като все още нямах нищо под робата си.
Един първичен звук се изтръгна от мен, когато пръстите му ме помилваха между краката.
— Изглежда и на теб също ти е харесало — прошепна той.
Издърпах блузата му, игнорирайки парчетата от масата, намиращи се навсякъде и плъзнах крака около него.
— Нуждая се от теб.
Не говорех само за това колко много го исках. Мразех отчуждаването помежду ни през изминалите няколко дни. Точно в момента исках отчаяно много да се чувствам близо до него.
Да повярвам, че всичко ще се оправи, без значение колко откачени станат нещата.
Той ме повали на канапето, сваляйки панталоните си. Простенах при потопа от усещания, който причини първото му проникване, захапвайки рамото му, за да не изкрещя колко ми е хубаво. Боунс притисна главата ми по-близо, докато потъваше по-дълбоко в мен.
— По-силно — каза той със стон.
Забих зъбите си, поглъщайки кръвта му, когато пробих кожата му. Малката рана се излекува веднага щом се отдръпнах, за да го целуна. Устните му покриха моите, спирайки дъха ми с интензивността на целувката му.
— Обичам, когато ме хапеш — изръмжа Боунс, когато се дръпнах, за да си поема дъх. Хванах го по-плътно, забивайки нокти в гърба му.
— Покажи ми колко.
Той се изсмя ниско и започна да се движи по-бързо.
— Имам такова намерение.
Боунс ме събуди с понички и кафе, а след това се позаседяхме в леглото. Грубостта помежду ни от преди това беше изчезнала, поне за момента. Тъй като срещата ми с Мари беше тази вечер, все още бяхме под нейната закрила, така че имахме безопасен достъп до града. За да се възползваме от това предприехме обиколка на Френския квартал. С горещината на август не ми беше необходимо яке, но си сложих слънцезащитен лосион.
Боунс ме отведе от улица Бърбън до площада Джаксън, след това до катедралата Свети Луи, която изглеждаше доста сходна с някои от църквите, които бях забелязала в Париж. След това спряхме в магазина на Лафит Блаксмит, една от най-старите сгради в Квартала. Докато бяхме навън, сърбайки джин с тоник на една от масите, погледнах нагоре, за да открия един призрак, внезапно застанал до нас.
— Разкарай се, друже. — каза му Боунс. — Както ти казвах, любима, по време на Големия Пожар…
— Жалка справедливост е, че само най-лудите ги е грижа достатъчно, за да си говорят с теб, когато си мъртъв — измърмори призрака. — Нито един вампир или гул никога няма да ти пожелае дори приятен ден.
Боунс издаде звук на раздразнение.
— Добре тогава, приятен ден и върви си по пътя.
— Тя ще се зачуди с кой си говориш — призракът се усмихна самодоволно в моя посока. — Ще си помисли, че си откачен, да…
— Мога да те видя — прекъснах го.
Ако някой, който е наполовина прозрачен, можеше да изглежда объркан, то той беше. Очи, които можеха и да бъдат сини се присвиха.
— Не те чувствам като докосната — обвини ме той.
— Искаш да кажеш като медиум? Аз съм много неща, но не и това. И все пак, не е ли малко грубо да се тръснеш тук и да започнеш лафче, когато ние водехме разговор? Дори не каза извинете.
— Котенце, предупредих те относно говоренето с тях — въздъхна Боунс.
— Не мислех, че ти би ми проговорила — отвърна призракът, започвайки да се усмихва. — Немъртвите — той кимна към Боунс — просто ни игнорират. Те са сред малцината, които могат да ни видят, но на тях даже не им пука!
Той говореше с толкова пламенен тон, че бих могла да го потупам по гърба ако беше плътен. Вместо това му се усмихнах съчувствено.