— Какво искаш? — попита Мари.
Съответната й прямота ме накара да се усмихна.
— Не си спала с Боунс и не увърташ нещата. Ако не обмисляше дали да подкрепиш Грегор срещу Боунс, щях да те харесам извънредно много.
Мари сви рамене, продължавайки с плетивото си.
— Дали харесвам хората или не има много малко общо с решението да ги убия. Това или е необходимо, или не е.
Това предизвика едно изсумтяване от моя страна.
— Звучиш като Влад.
Плетящата игла спря.
— Още една причина да се чудя за теб. Влад Цепеш не завързва лесно приятелства. Нито пък Сънищния Похитител обикновено е така очарован от някого. Имаш впечатляващ списък от завоевания, Жътварке.
Веждата ми се изви нагоре.
— Когато завладяваш нещо това означава, че си се борил за него. Аз не познавам Грегор. Влад ми е само приятел, а Боунс е единственият мъж, за когото ме е грижа, говорейки за завоевания.
От нея се разнесе гърлен смях.
— Или си много добра актриса… или си много наивна. Грегор те иска обратно и той събира подкрепа за своето твърдение, че е кръвно обвързан с теб. Влад Цепеш те е нарекъл своя приятелка. А Боунс, който е прочут с безразборността си се е оженил за теб и е започнал две войни за теб.
— Две? Наясно съм само за една…
— Грегор е разбираемо ядосан на Менчерес, че го е затворил за повече от десетилетие, но е предложил да не си отмъщава, ако му бъдеш върната. Боунс отказа, а като съдружник на Менчерес това означава, че говори и от негово име. Технически това ги изправя пред война с Грегор.
Страхотно. Боунс не си беше направил труда да спомене за това.
— Ако Грегор не нахлуваше в сънищата ми, нямаше да мога да го позная дори и ако го ударя с колата си — беше гладкият ми отговор. — Помня как си порязвам ръката и се заклевам чрез кръвта си, че Боунс ми е съпруг пред стотици свидетели. Къде са свидетелите на Грегор? Или доказателствата му? Ако наистина си е навлякъл тази неприятност да се ожени за мен, човек би помислил, че ще си запази сувенир.
— Можеше и сама да откриеш истината — заяви Мари. — Чудя се защо не си.
Седнах по-изправено.
— Менчерес ми каза, че спомените ми не могат да бъдат възстановени.
— Така ли каза? Точно с тези думи?
Пръстите ми барабаняха по повърхността на стола.
— Един вид.
— Менчерес не може да възвърне спомените ти, но Грегор може — каза Мари тихо. — Менчерес знае това. Както и Боунс.
За минута не казах нищо. Тя се взираше в мен, попивайки реакцията ми, след това се усмихна.
— Не си знаела. Колко интересно.
— Това не означава нищо — казах, прикривайки очевидната си изненада. — Не познавам Грегор, но не ми звучи като типа, който ще дойде да ми възвърне спомените, след което ще си замине с весело помахване за сбогом, когато бъде доказано, че не е бил прав.
— Ами какво ако не се докаже, че не е бил прав?
Бъди внимателна. Много внимателна.
— Както казах, защо всичките му изисквания зависят от спомените ми? Това лесно би могло да е маневра, с която да ме постави в обсег, в който да успее да ме похити. А след това би било нека най-бързия мъж да спечели.
Мари постави ръкоделието си настрани. Предположих, че това означава, че нещата стават сериозни.
— Точно в момента аз вярвам, че ти не знаеш наистина дали си се обвързала с Грегор. И все пак, ако се докаже, че си негова съпруга, а не на Боунс, аз ще се съюзя с Грегор, съгласно законите ни. Това е отговорът ми по този въпрос…
— Преди ме попита какво искам, Мари. Искам да си ида у дома с Боунс и да бъда оставена на мира от всички поне за десет години. Не помня Грегор, но дори и да го помнех, това не би променило начина, по който се чувствам към Боунс. Ако с Грегор искате битка, принуждавайки ме насила да бъда с него, то ще си я получите.
Лицето на Мари имаше необичайната способност да е неопределимо за възрастта й. Тя можеше да е на двадесет години, когато е била превърната в гул. Или на петдесет.
— Веднъж бях омъжена — отбеляза тя. — Името му беше Жак. Една нощ Жак ме преби и знаех, че това му хареса. На следващата сутрин му дадох отровен тоник, след това го погребах под верандата си. Сега всеки път, когато си взема любовник го кръщавам Жак, за да ми напомня, че ако трябва ще го убия.