Мари наклони глава и ми отправи предизвикателен поглед.
— Искаш ли нещо освежително?
Не и след тази история. Но ако смяташе, че ще подвия опашка между краката си, грешеше.
— С удоволствие. — Хайде да те видим, Вуду Кралице.
— Жак!
Гулът се появи.
— Любов моя?
Потиснах изсумтяването си със затруднение, разбирайки причината за името му. Да, по-добре целувай задника й, приятелче, на бас, че няма да забравиш годишнината ви, а?
— Донеси ми малко вино, Жак. Смятам, че сме запознати с предпочитанията на гостенката ни.
Той се върна бързо. Чашата с червена течност подаде на Мари с поклон, а облата, пълна с прозрачна течност подаде на мен. Повдигнах я към своя домакин в наздравица и преглътнах голяма глътка. Джин с тоник, тук нямаше изненада.
Мари ме наблюдаваше, сръбвайки само малка глътка от чашата си. Когато приключих, я протегнах към реещия се наоколо Жак.
— Това беше страхотно. Ще пия още едно.
Мари остави настрана питието си и щракна с пръсти към Жак, който взе чашата ми и излезе.
— Произходът ти не те имунизира срещу всичко, Жътварке.
— Не, не ме имунизира. И все пак, от всичко, което чувам знам, че имаш протокол относно убиването на хора, така че в този случай ще взема и буре от каквото и да сервираш. И името ми е Кат.
— Имаш ли някакви намерения да се превърнеш в гул? — Попита ме Мари.
Въпросът беше толкова неочакван, че направих пауза, преди да отговоря.
— Не, защо?
Мари ми отправи още един поглед изпод вежди.
— Живееш с вампир. Животът ти често е в опасност, а си по-слаба като полувампир, и все пак не си избрала да се превърнеш във вампир. Чух, че това е така, понеже искаш да комбинираш своите качества на полувампир с гулската сила, превръщайки се в първия хибрид гуло-вампир.
Какво имаше тая в питието си, зачудих се аз.
— Тази мисъл никога не ми е минавала през ума — казах.
— Един вампир не може да се превърне в гул. Само човек може. Така че никой, освен теб, не може да комбинира всичките сили на вампирите, без следа от нетърпимостта им към среброто. Би могла да имаш неограничена мощ. Но никога не си се замисляла за това?
В думите й имаше открито предизвикателство. Сетих се как Фабиан каза, че напоследък е имало наплив от гули в Ню Орлиънс, шепнещи си за някаква възможна нова заплаха за вида им.
Това ли беше? Те наистина ли вярваха, че ще направя такова нещо само заради извратено желание за сила?
— След като баща ми изтръгна гърлото ми, Боунс ми каза, че е щял да ме върне като гул, ако съм била умряла преди кръвта му да ме е излекувала. Това е единственият път, в който изобщо съм си помисляла за превръщане в гул. Ако един ден избера да се променя, Маджестик, това би било във вампир. Така че можеш да кажеш това на когото и да разпространява слуха, че си мисля да се превръщам в още по-голям изрод, отколкото вече съм.
Жак се върна с друга пълна чаша, но Мари отново щракна с пръсти властно към него.
— Гостенката ни си тръгва.
Изправих се, докато през ума ми преминаваше цял списък от порицания. Браво на теб, Кат. Вбеси я за десет минути. Предполагам ти ще си тази, която ще подскача по стълбите, крещейки В колата! Бързо!
— Винаги ми е приятно да срещна известна историческа личност — казах аз.
Мари също се изправи. Тя беше висока, вероятно над метър и седемдесет, а в тези токове, даже над метър и осемдесет. Фигурата й беше подобна на статуя и тя излъчваше странна комбинация от заплаха и внушителност.
— Ти не си такава, каквато си мислех, че ще бъдеш.
Тя протегна ръка, мека и с цвят на кремаво кафе. Стиснах я и се заборих да не тръсна ръката си след това, за да се освободя от вцепенението, предизвикано от силата й.
— Нито пък ти. Бях толкова убедена за обезглавените пилета. — Защо да не го кажа? Когато някой иска да те убие, не би могъл да го ядосаш повече от това.
Тя се усмихна.
— От всички възможни неща, които би ми казала първо, да цитираш сцена от любимия ми филм беше това, което най-малко очаквах. Върви си с мир, Кат.
Жак задържа вратата към тунела отворена за мен. Онези дълги закривени ножове се плъзнаха със съскане обратно в обковите си. Долових неясно проблясване в края на тунела. Фабиан беше на пост. Той изчезна, когато Жак запристъпва зад мен. Ескортът ми не говореше през останалата част от пътя. Когато стигнахме вратата на криптата горният капак простена докато се отваряше. Жак постави ръцете си напред, за да ми помогне да се кача, но аз го отблъснах.