— Благодаря, не се притеснявай. Ще го направя сама…
Бързо приклякване в коленете и миг концентрация, и преодолях пространството от шест метра.
С повишаващото се умение да скачам поне ставах все повече като котешките ми адаши. Ако се откажех от пулса си, щях да мога да правя много повече от високи скокове.
Боунс ме чакаше пред портите на гробището. Когато се усмихна, облягайки се на решетките докато ключалката се отваряше, внезапно не ми пукаше за нищо друго, освен за формата на устата му. Тази гладка извивка, устни в най-бледото розово. Силната челюст и дълбоко изсечени скули. Ръцете му обхванаха моите, когато портата се отвори, вибрирайки с не по-малко сила от тази на Мари, но те не ме накараха да се чувствам вцепенена. Чувствах се в безопасност.
— Май ще се наложи да си вземем малко понички за из път — започнах аз.
Той стисна ръцете ми.
— Не се бой, очаквах, че вие двете няма да се разберете. Опаковали сме. Лиза чака с колата.
Трафикът фучеше в петно от червени и бели светлини докато приближавахме Френския квартал. Това беше град, който се събуждаше, вместо да заспива след полунощ. Жак остана назад, очевидно незаинтересован да ни следва обратно до къщата на Боунс.
— Какво е последното нещо, което ти каза Мари? — попита Боунс преди дори да съм успяла да му задам въпрос за това.
— Върви си с мир. Това има ли скрито значение?
Боунс спря както си бяхме по средата, пресичайки улицата. Един клаксон изсвири към нас. Той даде на шофьора пръстово изражение на мнението си, след това ме дръпна към другата страна.
— Сигурна ли си, че каза това?
— Не съм глуха. — Беше ли много лошо?
Усмивката му се превърна в гърлен смях.
— Какво точно й каза, любима? Познавам Мари от сто години и всичко, което получавам, е Пази се по време на пътуването си., което е хубав начин да кажеш Пази си задника, друже!. Върви си с мир означава, че тя е на твоя страна. Беше там долу едва тридесет минути. Какво, за Бога, си говорехте?
През мен премина облекчение.
— Филми. Питиета. Обезглавени пилета. Сещаш се, момичешки работи.
Веждата му се качи нагоре.
— Наистина?
Заобиколихме ъгъла. Още четири пресечки до къщата.
— Добре е за нас, че е фен на Матрицата…
Гласът ми заглъхна и замръзнах на половината си крачка. Боунс също спря, поглеждайки ме с тревога, преди да стане абсолютно неподвижен. Трябва да го беше почувствал, макар че аз едва бях забелязала мъжа три пресечки напред. Нямаше да го позная ако го ударя с колата си…
Но познах Грегор. От един поглед. И не сънувах.
Глава 8.
Очите на Грегор сякаш изгаряха моите. Макар и да не можех да видя цвета им от това разстояние, знаех, че ще бъдат сивкавозелени. В златната му коса имаше по-тъмни кичури, придаващи й пепеляво рус цвят. Беше сякаш Грегор е бил твърде светъл и някой го е поръсил, за да го нюансира.
— Хопскоч, Банд-Ейд. При мен, веднага.
Боунс не повиши глас, така че двамата вампири не би трябвало да бяха далеч. Те дойдоха от тълпата, заемайки позиция по един от всяка наша страна. Боунс изви рязко глава към неподвижната фигура и измърмори ниско някакво проклятие.
— Той почти е пред дома ми, жалкия мръсник. Да не си е мислел, че ще звънне на проклетата врата да те търси?
Ръката му се стегна около моята. Аз изскимтях леко. Боунс отпусна захвата си, но не с много. Дори и през разстояние, видях как очите на Грегор се присвиват, проблясвайки в зелено, след това той тръгна към нас.
Боунс ме пусна. Той завъртя глава около раменете си и изпука ставите на пръстите си, докато се придвижваше напред със смъртоносни намерения. Бих го последвала, но Хопскоч и Банд-Ейд ме сграбчиха.
— Боунс!…
Той ме игнорира и продължи да върви. Както и Грегор. Беше ясно, че нито един от тях нямаше намерение да се води приказки. Бях изпълнена с болезнен страх дори и докато се борех с двамата мъже, които ме държаха. Те бяха ме хванали добре, докато не им бях обръщала внимание. Когато Боунс и Грегор бяха на по-малко от шест метра един от друг, Жак пристъпи между тях с протегнати ръце.