— И двамата останете там, където сте.
Те го игнорираха. Жак най-вероятно би бил избутан настрани, но тогава друг глас изгърмя във въздуха.
— Няма да се биете в моя град!
Боунс спря. Грегор намали ход, спирайки на минимална дистанция от все още протегнатите ръце на Жак.
Мари не толкова вървеше, колкото се плъзгаше. Боунс и отправи поглед, който можеше да бъде дешифриран само като раздразнен.
— За Бога, Маджестик, ако не си искала да се бием, тогава защо си му казала, че сме тук?
Докато те бяха фокусирани върху драмата, аз успях да забия лакът в окото на Банд-Ейд, преди да се изплъзна от отслабения захват на Хопскоч.
— Не правете това отново — предупредих ги, докато се втурвах напред.
— Не съм му казвала — отвърна Мари. — Нито пък го е направил някой от хората ми.
Проблясък на арогантност премина през лицето на Грегор. На живо той беше още по-внушителен, отколкото в сънищата ми. Имаше нещо в него, което намирах за разстройващо, макар и да не ме гледаше с враждебност.
Ако не друго, то това, което ме накара да спра там, където бях беше копнежът в изражението му. В мозъка ми започнаха леки бодежи от болка.
… Аз съм от ферма като тази в Южна Франция, но там не могат да се намерят череши…
Ръцете ми се вдигнаха към челото. Ноздрите на Грегор се разшириха. Той вдиша продължително, предизвикателно и доловимо.
— Катрин.
— Свали си погледа от съпругата ми.
Боунс изръмжа с едва сдържана ярост. Силата, която кипеше от него ме порази дори и на няколко метра разстояние. Грегор изръмжа също толкова злъчно и направи една-единствена крачка напред.
— Това, което гледам, е моята съпруга.
Когато Грегор освободи силата си като паун, показващ величествените си пера, аз преглътнах, задъхвайки се.
Бях усещала, че Грегор е силен в сънищата си, но това бе е бледнееща версия. С енергията, изливаща се от него на постоянно увеличаващи се вълни, той би могъл да снабди електрическите нужди на целия Френски квартал. О, мамка му, той е силен най-малкото колкото Боунс, ако не и по-силен…
Наблизо изсвириха зловещо спирачки, но никой от мъжете не свали очи от другия. Аз погледнах и видях как Лиза смъква прозореца на един микробус. Очите й се разшириха и тя направи бърз жест с ръката си.
— Моля те, Кат, качвай се.
— Не и без Боунс.
Казах го както към нея, така и към Грегор. Нямаше значение, че споменът за гласа на Грегор беше пронизал подсъзнанието ми като нож. Нямаше значение, че за части от секундата, докато погледа му се забиваше в моя, почувствах проблясък на нежни чувства.
Будна или заспала, принадлежах на Боунс и на никой друг.
— Виждаш ли? Тя е направила избора си.
Боунс каза това, влагайки обилна омраза във всяка дума. Дори и с гръб към мен, просто можех да си представя дразнещата му полуусмивка. Съдейки от разяреното изражение на Грегор бях права.
— Жалък кучи син, изборът й е бил изтрит от Менчерес. Той я издърпа от мен пищяща едва час след нашето обвързване!
— Хич не ми дреме ако ще Менчерес да я е издърпал от пулсиращия ти надървен член — изръмжа Боунс. — Ходи да си мечтаеш, глупако!
Мари нямаше да бъде способна да ги разтървава да се сбият за още дълго време. Смъртоносната опасност, като оставим Боунс настрана, беше, че имаше твърде много случайни свидетели. Щеше да има наранени или убити хора, ако тези двамата си скочеха.
С периферното си зрение видях как Фабиан се втурва в микробуса.
— Боунс — накарах гласа си да звучи спокойно. Не сепвай разярения звяр. — Ако той знае, че сме тук, значи и други знаят. Трябва да тръгваме.
— В опасност си само заради сляпата му арогантност — каза Грегор. — Ела при мен, Катрин. Аз ще те пазя.
— Нахално копеле — изсъска Боунс. — Смятам, че нищо не е по-долно от мъж, който се опитва да открадне жената на друг мъж преди те дори да са се срещнали.
— Боунс, напусни. — Макар Мари да не извиси глас, тонът й беше опасен. — Грегор, ти ще останеш тук, до следващата зора. Ти дойде в града ми без покана, за да предизвикаш насилие. Без значение от нашата история, ти знаеш по-добре…
— Мари…
— Ти си в моя Квартал — отряза тя Грегор. — Ти от всички останали знаеш най-добре.
Грегор сви юмруци. За секунда си помислих, че може да удари Мари. Не го прави, приятел. Тя ще те погребе под верандата си за нула време!