— Както кажеш — каза Грегор стегнато.
Боунс наклони глава, без да се обръща.
— Влизай в микробуса, Котенце. Хопскоч, Банд-Ейд, вие също. Маджестик, надявам се, че няма и други от невежите бродяги на Грегор да разколебават преценката ти за в бъдеще…
Покатерих се в превозното средство, избягвайки този опушено зелен поглед.
— И на добър час, Сънищен Похитителю — продължи Боунс, докато се качваше в микробуса. — Надявам се да си се наслаждавал на тази нощ, понеже това е последното, което ще видиш от нея.
— Катрин. — Дори и без да поглеждам към Грегор почувствах погледа му. — Спомените ти лежат в кръвта ми. Те те чакат и аз ще спазя клетвата си…
Затръшващата се врата прекъсна заявлението на Грегор. Както и отлепянето на Лиза от тясната улица като пиян Тони Стюарт. Аз затворих очи, за да не бъда изкушена да погледна назад.
— Как мислиш, че ни е намерил?
Не зададох този въпрос до доста по-късно. Истината бе, че не ми се говореше, след като бях видяла Грегор. Нито пък на Боунс, съдейки от мрачното му затишие. Слънцето беше изгряло, а Лиза още шофираше. Гулите не бяха така чувствителни към сутрешната умора като вампирите. Хопскоч и Банд-Ейд спяха, а върху лицата си бяха поставили тъмни слънчеви очила. В този нов спортен автомобил поне имаше повече пространство, отколкото в последните две коли. В случай че бяхме следени сменихме три пъти превозните си средства. Боунс гледаше кръвнишки непознатите шофьори, омагьосвайки ги да му се подчинят, докато ограбвахме возилата им. Това беше вършено толкова бързо, че човек трябва да ни гледа от нас, за да ни хване.
Все още нямаше и следа от Грегор, а почти бяхме до Форт Уърт.
Боунс издаде раздразнителен звук.
— Освен ако някой от хората на Мари не е действал зад гърба й — а това е малко вероятно — или пък някой от моите не го е сторил, представа нямам. — Пръстите му барабаняха на крака му. — Може би Дон има пръст в това. Какво име използва той, за да бъдат доставени онези хапчета до дома ми, Котенце?
— Катлийн Смит — присмях се аз при мисълта, че чичо ми би бил тъй глупав, че да използва истинското ми име. — И ако се разгледа времевата рамка, има само един ден, откак му казах къде сме, не съвпада. Знаем, че Грегор е бил в Париж и в Лондон, когато и ние бяхме там, така че трябва да е заминал скоро след нас, за да стигне на място. Това изключва Дон.
Боунс се вторачи в мен.
— Права си. Само Чарлз знаеше накъде отиваме, след като напуснахме къщата му. Не смятам, че е хукнал да дрънка за това. Мари узна, след като пристигнахме. Това оставя няколко човека, които биха могли да информират Грегор и всички те са в тази кола.
Това събуди Банд-Ейд и Хопскоч. Лиза погледна с разширени очи в огледалото за обратно виждане. Аз се напрегнах, чудейки се дали един от двамата вампири би нападнал внезапно. Никой не го направи. Те погледнаха обратно към Боунс и той срещна погледите им с хладно и загадъчно изражение. Без да го казва знаех, че претегля възможността да ги убие.
— Създателю… — започна Банд-Ейд.
— Спести си го — кратко отвърна Боунс. — След Рътлър не оставям предателството да мине безнаказано за никого, освен за трима души и ти не си един от тях. И все пак не е необходимо да прибързваме. Никой от вас няма да напуска полезрението ми, докато пристигнем, а след това ще бъдете изолирани. Ако Грегор пак ни намери, ще знаем, че не сте били вие.
Всеки от тях имаше леко зашеметено изражение на лицето е Хопскоч се възстанови най-бързо и кимна.
— Не бих те предал. Посрещам възможността да го докажа.
— Както и аз — каза Банд-Ейд втори, отправяйки скришом поглед към Лиза.
— Каквото поискаш — каза тя нежно.
— Няма да те принуждавам. — Боунс почти въздъхна. — Но все пак бих те помолил, Лиза…
Тя се усмихна по толкова тъжен начин, че дори мен ме заболя да го видя.
— Ще се чувстваш в безопасност. Това е толкова малко нещо, което мога да направя за теб.
Беше ужасно да гледаш с подозрително око на хората около теб. Голяма тъмна пещера. Звучеше все по-добре и по-добре.
— Знам, че току-що я срещнах, но някак си не мисля, че е била Мари — казах.
Боунс повдигна едната си вежда.
— Защо?
— Е… тя ми разказа странна история, за това как е отровила съпруга си. Първо си помислих, че е било само за да ме уплаши, но това беше след като ми каза, че ако съм омъжена за Грегор тя ще застане на негова страна, тъй като вампирите не могат да се разведат.